Бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов разкритикува остро предложения от новото правителство мегапроект за изграждане на батериен парк с пари от ЕС. Пеканов определи проекта като високорисков, не особено смислен от икономическа и технологична гледна точка и авантюристичен. В поста си в социалните мрежи Пеканов разказа още, че проектът е бил лансиран още в рамките на мандата на служебния кабинет, но преценката е била той да бъде отхвърлен.
„В публичното пространство голям интерес предизвиква една тема - мега проектът за изграждане на завод за батерии на стойност 1,6 милиарда лева (над 10% от общия ресурс по ПВУ), който е основното нововъведение в новата версия, договорена от кабинета. Бях запознат с идеите за такъв проект още в рамките на първия служебен кабинет. По множество различни канали и начини имаше интензивни опити този проект да бъде включен в Плана на България още през юни миналата година. За съжаление, сериозни аргументи в негова полза така и не бяха представени, затова нямаше как с чиста съвест той да бъде включен в предишната версия“, пише в поста си Пеканов. Във връзка с натиска около проекта той е проучил мнението на множество експерти, университетски преподаватели в САЩ и Европа и представители на неправителствения сектор в сферата на енергетиката. „Силно доминиращите мнения за този проект бяха, че той е високорисков и не особено смислен от икономическа, както и от технологична гледна точка. В този смисъл залагането на над 10% от целия български План в проект, който е авангарден и нереалистичен, не беше нещо, което с моя екип можехме да одобрим. Надявам се този проект да се реализира в неговата цялост, но запазвам професионален скептицизъм“, пише Пеканов. Той обяснява дългото мълчание по темата с опита да бъде коректен и да не дава оценки, но планът вече е на финална права и ще трябва да се изпълнява, а по проекта с батериите са били повдигнати много въпроси.
В поста си Пеканов припомня детайли и около друг често споменаван от новото правителство проект – за изграждане на парогазова централа като заместваща мощност в комплекса „Марица изток“. Мегапроектът с батериите се лансира на мястото на централата, която отпадна в последния вариант на документа, а правителството постоянно обяснява колко вредна е идеята за такава централа на фона на газовата зависимост от Русия. „В предишната версия на Плана, поради поставянето на изрични условия за заместващи мощности от страна на Европейската комисия, беше заложен проект за парогазови централи. По всички проекти по Плана ресорните министерства отговаряха за своите проекти и реформи и в този смисъл този проект беше защитен тогава от Министерство на енергетиката, включително и в много срещи с ЕК. В това отношение явно е имало преосмисляне на предишните позиции на МЕ, което, разбира се, е възможно с оглед на променената геополитическа ситуация“, разказва Пеканов. Част от екипа в МЕ при служебния кабинет бе и Александър Николов, сега министър на енергетиката.
