Раздадените милиони в помощ на пострадалите в кризата и работещата икономика са лайтмотив в предизборната кампания на управляващите, които в името на изборите и в момента държат да сме с най-меките мерки в Европа. Погледнати отвън обаче "постиженията" на правителството никак не са повод за хвалби. България е на последно място в ЕС по ниво на подкрепа за пострадалите бизнеси и техните служители, а сривът в заетостта е сред най-големите на континента. Това показва доклад за ефектите на COVID кризата върху трудовия пазар и заетостта в ЕС, изготвен от Европейската фондация за условията на живот и труд (Eurofound). Фондацията е със статут на агенция на Европейския съюз и предоставя информация за разработването на социални и трудови политики на съюза и държавите членки.
Броят на заетите у нас се е сринал с 5.6% през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г., показват данните в доклада. По този показател България е откроена като втората най-засегната държава в ЕС след Испания, където намалението в броя на заетите е 6.1%. Испания обаче, за разлика от нас, преживя много тежка първа вълна, докато нашето правителство нямаше причина да бави подкрепата за бизнеса.
12 страни в ЕС успяват да въведат мерки за запазване на заетостта още в първия стадий на пандемията, показва изследването. Това са Кипър, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния и Словения. Друга група държави променят съществуващи мерки, като улесняват достъпа до тях или разширяват кръга от хора и фирми, които имат право на подпомагане - това е подходът на Австрия, Финландия, Франция, Италия, Португалия и Испания. Осем държави увеличават размера на подпомагането, като покриват по-голям процент от дохода - Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Германия, Словакия, Испания и Швеция. България не е посочена за пример в нито една от тези категории.
Много схеми в Европа бяха въведени изключително бързо - още в средата на март, поради което се наложиха корекции, посочват авторите на изследването. У нас случаят на беше такъв - първото плащане по схемата 60/40 бе направено на 15 април и достигна до 68 фирми. Забавянето не направи програмите по-качествени - подкрепата за родители в принудителен отпуск заради затворените училища и детски градини претърпя две неуспешни издания и реално тръгна в забележими измерения едва в последния месец на годината, когато хиляди родители бяха натрупали много дни неплатен отпуск.
Схемата 60/40 на практика бе единствената работеща през по-голямата част от 2020 г. Впоследствие бяха представени ограничени схеми 80/20 и пр., но само за 2-3 сектора, а едва от януари засегнатите от локдауна служители имат право да получат 75% от осигурителния си доход от държавата. В доклада на Eurofound, който изследва действащите схеми в ключовите месеци от март до септември, нивото на заместване на дохода от държавните мерки в България е едва 60% - най-ниското в ЕС. В нашата група са още Кипър, Гърция и Финландия. За сравнение Австрия, Чехия, Полша, Швеция, Дания и Нидерландия са покрили между 90 и 100% от заплатите на засегнатите служители.
България записа още едно срамно петно в "грижата" си за хората, които остави без работа - принуди ги в разрез със закона за здравното осигуряване да плащат сами здравните си осигуровки за периода на неплатен отпуск. На възраженията на юристи и депутати, че в случая бюджетът трябва да поеме здравните вноски, защото отпускът е по вина на правителството, социалното министерство препоръча хората да отделят от получаваната помощ и да платят от нея.
В последните дни се разбра и че отказът от отговорност на правителството ще лиши на нова сметка бизнеса от подкрепа.
ХВАЛБИ И РЕАЛНОСТИ
Социалният министър Деница Сачева, водач на листата на ГЕРБ в Добрич, не пропуска да се похвали с отпуснатите "милиарди", като веднъж дори успя да ги изкара 5 млрд. лв., записвайки вътре и съществуващи от години програми като енергийните помощи. По последна информация от 12 март до момента по мярката 60/40 все още не е усвоен отпуснатият преди година милиард - платени са 932 млн. лв. По варианта 80/20 за секторите хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и туризъм са изплатени 147 млн. лв. за 30 000 работни места. По мярката за локдауна са платени 40 млн. лв. на 48 000 работници, въпреки че премиерът обещаваше за 3 седмици (колкото бе първоначално срокът на ограниченията) да плати "не по-малко от 350-400 млн. лв.". На практика, след като най-сетне потръгна, мярката за родители в принудителен отпуск се оказва по-сполучлива от тази за локдауна - 42 000 семейства са получили 39 млн. лв.
