Външните министри на България и Северна Македония Теодора Генчовска и Буяр Османи подписаха в София двустранния протокол. Според решението на българското Народно събрание от 24 юни т.г. този документ беше условието България да позволи началото на преговори за еврочленство на нашата югозападна съседка.
"Това е краят на един нелек процес, по който работиха правителствата на двете страни, въпреки безброй вътрешни и външни препятствия. България, заедно с другите държави от ЕС, ще продължи да работи с нашите съседи от Албания и Северна Македония, за да реализираме заедно мечтата за европейско бъдеще на региона на Западните Балкани", коментира премиерът в оставка Кирил Петков.
Подписването стана в българското Министерството на външните работи (МВнР), където се проведе второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия по договора за добросъседство.
ДОВОЛНИ И НЕДОВОЛНИ В СОФИЯ
Привечер оптимистична декларация по повода публикува правителството. Не се разбра дали документът говори от името на всички членове на кабинета, тъй като БСП отхвърля промяната в българската позиция. В декларацията се казва, че днешното решение "изцяло защитава правата на българите в Северна Македония и българския национален интерес". "С днешния ден започва една нова страница в отношенията между двете държави и нашите народи, ще положи основата за взаимно доверие и зачитане, ще засили връзките във всички области и ще направи хората от двете страни на границата още по-близки", записано е още там. Изразява се и очакване, че ще се активизира двустранният диалог по сектори - икономика, инфраструктура, енергетика, култура, образование и др. Но предпазливо се добавя: "Нямаме илюзията, че с това всички проблеми между двете страни са решени."
На брифинг в МВнР Теодора Генчовска определи днешната среща като "изключително полезна". "Това, което трябва да се направи оттук-насетне, е на база на постигнатите споразумения и договорености, те да бъдат претворени на практика. Това е изключително сериозен ангажимент и на двете държави. Най-важното днес беше подписването на втория протокол между България и РС Македония", каза още тя. "България е държавата, която най-силно подкрепя европейската интеграция на Република Северна Македония и Албания, оттук насетне им пожелаваме успех по пътя, който отдавна искат да поемат. С общи усилия и с нашата подкрепа ще стигнат дотам, където гражданите на Република Северна Македония най-много искат да стигнат – членство в ЕС", добави Генчовска.
Буяр Османи смята, че с този документ се слага ново начало в нашите двустранни отношения. Той очаква и сериозна подкрепа от страна на България по пътя на евроинтеграцията на РСМ.
Сред първите критични реакции беше недоволство от страна на БСП. Макар че подкрепя правителството в оставка на Кирил Петков, левицата твърдо се противопоставя на промяната в българската позиция, която схваща като отстъпление от националния ни интерес. В този дух коментира във Фейсбук соцдепутатът и зам.-шеф на парламента Кристиан Вигенин. Той посочи, че днешната стъпка "доразвива отстъплението от отстояваните до момента български позиции". "Потвърдиха се всички изразени от БСП опасения, с които отказахме да подкрепим решението на Народното събрание", констатира Вигенин. И съобщава, че социалистите ще настояват Генчовска да предостави на парламентарната външна комисия следващата сряда пълния текст на протокола, както и да представи вижданията на МВнР за "предстоящите стъпки, с които ще бъде отстояван българският национален интерес в новите неблагоприятни условия".
БЕЗ РЕДАКЦИИ
"Няма промяна във "френското предложение". Това политическо говорене в РСМ е било насочено към тяхната общественост", декларира българската външна миниистърка Теодора Генчовска на пресконференция след подписването. На нея не беше Буяр Османи. Двамата направиха съвместни изявления, но за въпросите на журналистите остана само Генчовска.
"Изцяло се съобразяваме с решението на НС. Както знаете, в двустранните си отношения с РСМ България не признава техния официален език. Това е обаче малко по-специфично в контекста на останалите 26 държави-членки на ЕС. Те имат своята позиция и по никакъв начин не можем да ги задължим да приемат нашата официална позиция. Нашата позиция е гарантирана такава, както е формулирана съгласно договора". Това каза на брифинг външният министър в оставка Теодора Генчовска след като София и Скопие подписаха двустранен протокол.
Българската позиция обаче остава непромемнена, увериха от екипа на министър Генчовска. „Важно е, че оттук нататък нито един документ, който в процес на присъединяването на РСМ към ЕС не може да се приема като признаване на България на съществуването на т.н. македонски език. И това е ясно описано в едностранна Декларация, която България ще представи в понеделник по време на Комитета на постоянните представители". Тази декларация ще бъде представена и в следващите стъпки на европейско ниво и ще бъде привета от Съвета, казаха още от екипа на външно министерство.
Нито един документ не може да се тълкува като признаване от страна на България, че такъв език съществува. Българската позиция е ясно заявена, подчерта зам.-министър Велислава Петрова.
"Протоколът съдържа изключително амбициозни мерки, които на практика имат за цел да решат много от отворените въпроси. Това не е документ само по себе си, а интегрална част от пакета на т.нар. "Френско предложение". Оттук насетне продължаваме работата на ниво "експерти" с колегите от РСМ", каза Теодора Генчовска.
Подписаният протокол, е условие за провеждането на първата междуправителствена конференция, насрочена за 19 юли в Брюксел. Окончателният текст на протокола ще бъде показан най-рано утре в Брюксел.
РЕАКЦИИТЕ В СКОПИЕ
На брифинг за пресата преди пътуването си до България Османи каза, че в протокола няма положения, които ще навредят на страната, а точки, които са задължителни и за двете страни, но преди това са получили зелена светлина от всички членове на смесената историческа комисия, разказва БГНЕС.
Например, има положение през 2022-2023 г. да се честват съвместни исторически събития, договорени от Комисията, или през 2024 г. да се хармонизират учебниците, но с предварителна зелена светлина от историците. Иначе според протокола двете страни насърчават Комисията да завърши дискусията си за периода на средните векове за една година, но не я задължават. Условие в протокола, но и в преговорната рамка е включването на българите в македонската конституция и ако това не се случи, няма да има втора междуправителствена конференция и отваряне на преговорни глави с ЕС. От правителството, от друга страна, след като прие френското предложение, уверяват, че няма посегателство върху македонския език и идентичност.
„Благодарение на тази всеотдайна работа днес имаме преговорна рамка, в която македонският език и идентичност са запазени, историческите въпроси са извън нея и вече сме на крачка от провеждането на първата междуправителствена сесия, която ще отбележи началото на преговорите между Северна Македония и Европейския съюз“, каза Димитър Ковачевски, министър-председател на правителството.
След решението на правителството да приеме френското предложение реагира и ВМРО-ДПМНЕ:
„Информацията, която гласуваха антимакедонците от СДСМ, няма никакво значение, защото преговорната рамка е обусловена от правителството, което е промяна на Конституцията на страната с цел вписване на българите в Конституцията. Промяна на конституцията на Македония няма да има и депутатите от ВМРО-ДПМНЕ и коалицията няма да я допуснат. ВМРО-ДПМНЕ ще се застъпи и за промяна на преговорната рамка, където всички спорни части, които асимилират държавата и македонския народ, трябва да бъдат заличени и изключени, казват от ВМРО-ДПМНЕ.
По-късно партийният водач Християн Мицкоски обяви, че възнамерява да организира референдум срещу "българизацията на страната". През следващите дни ще предложим на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ да организираме събирането на необходимите 150 000 подписи за допитване, казал е Мицкоски пред местната телевизия Сител, цитирана от БГНЕС. Според него гражданите трябва да решат "дали приемат капитулацията на правителството". Според него подписаният днес в София протокол "нищо не означава".
