България купува от Германия наземни системи за противовъздушна отбрана "Ирис" („IRIS") за над 356 млн.лв. Това става ясно от проект на решение за приемане на проект за инвестиционен разход "Придобиване на зенитно-ракетни комплекси", което е внесено в Народното събрание.
От документа става ясно, че в хода на дискусии и след получени разяснения от немска страна България е заявила намерение за закупуване 1 брой „IRIS-T SLM” на обща стойност 182 114 311 евро (356 184 633 лева). Допълнително е предвидена възможност за закупуване на до 5 броя „IRIS-T SLM” и на 1 брой система за далечен обсег „IRIS-T SLX”, като бяха предоставени и цени за тях до 2032 г. Сумата от 356 184 633 лева (182 114 311 евро) без ДДС е разпределена по месеци.
В проекта е записано, че с Решение № 856 от 2023 г. Министерският съвет е одобри проекта на Меморандум за разбирателство относно закупуване на наземни системи за ПВО в рамките на Инициативата „Щит на европейското небе“ като основа за водене на преговори и подписване от министъра на отбраната.
От 22-24 юли 2024 г. в Министерството на отбраната са проведени работни срещи с представители на Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия и на немската компания „Diehl Defence” относно придобиване на наземни системи за ПВО „IRIS-T” в рамките на Инициативата „Щит на европейското небе“ (ESSI). Целта на срещите е била постигане на съгласие по текстовете на проект на Програмно споразумение между министерствата на отбраната на двете държави и на проект на допълнение към съществуващия договор за доставка с „Diehl Defence” за придобиване на системи за противовъздушна отбрана „IRIS-T“. Подписването на програмно споразумение между Министерството на отбраната на България и Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия ще предостави възможност на страната ни да се възползва от условията на вече сключения договор за доставка на Федералното министерство на отбраната с производителя „Diehl Defence”, посочват от МО и МС.
Предвижда се първият етап на Проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ да се финансира от разходите за отбрана на Република България, както и от постъпилите през 2024 г. и от очакваните през 2025 г. компенсаторни суми за предоставени дарения на въоръжения и техника. За тази цел през съответните години разходите за отбрана следва да бъдат на нива, позволяващи осигуряването на необходимия финансов ресурс, включващ както посочените средства по договора, така и необходимите разходи за ДДС, мита и транспортни разходи, се посочва в мотивите към проекта на решения.
Цялостният проект предвижда придобиване на 2 (два) броя ЗРК с голям обсег на действие и на 8 (осем) броя ЗРК със среден обсег на действие.Реализирането на последващите етапи ще са с времеви параметри в съответствие с разполагаемия финансов ресурс, се посочва в проекта. С настоящия Проект за инвестиционен разход се реализира само първи етап от проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ който включва придобиването на един ЗРК от типа SAM-MR (ЗРК със среден обсег на действие), като още при сключване на договора би било целесъобразно да се заложат опции за последващо придобиване на допълнителни комплекси, смятат вносителите.
Реализацията на проекта включва приемане на решение от Народното събрание; подписване на Програмно споразумение между Федералното Министерство на отбраната на Федерална република Германия и Министерство на отбраната на България; подписване на договор между Министерство на отбраната на Република България, представлявано от Федералното Министерство на отбраната на Федерална република Германия и дружество „Diehl Defense GmbH & Co KG.“; обучение на експлоатиращия състав; доставка на ЗРК, ЗУР и допълнително оборудване; гаранционна поддръжка – не по-малко от 24 месеца от датата на приемане след успешно преминали приемни изпитвания; интегрирана логистична поддръжка, включена в договора за придобиване, за период от 24 месеца от датата на приемане след успешно преминали приемни изпитвания.
В мотивите към проекторешението е записано, че анализа на текущото състояние показвал, че към момента системите за ПВО на ВВС не отговарят на стандартите и изискванията на НАТО за постигане на техническа и оперативна съвместимост. Те имат ограничени способности за осъществяване на ефективно командване и управление, за осъществяването на прикритие и за ефективна зенитна защита на ключови обекти, намиращи се в зоната за отговорност.
