Липсата на бюджет за тази година досега не се отразяваше видимо на гражданите, тъй като общини, образование и здравеопазване продължават да работят с 1/12 от миналогодишния бюджет. Забавянето обаче - бюджетните закони още не се обсъждат в парламента, вече започва да се отразява на плащанията от хазната. В последните дни от различни места идва информация, че държавата не разплаща навреме средствата по различни програми и мерки. В същото време се трупа забавяне и по някои пера, което ще трябва да се наваксва - например в разчетените стъпки за увеличение на учителските заплати.
Единият сигнал за бавене на средства идва от сектор, който не за пръв път се оплаква от това - хотелиерите, при които има настанени украински бежанци. "Търпеливо изчакваме, не желаем да бъдем в конфликт, но търпението ни започва да се изчерпва", каза вчера сутринта пред Нова нюз Елена Андонова, която управлява 7 хотела по морето. Оплаквания за проблеми с плащанията имаше и в края на април, а някои хотелиери твърдят, че държавата им дължи пари за изхранването на бежанците още от лятото на 2022 г.
Проверка на "Сега" в решенията на Министерския съвет откри само пет транша към хотелиерите, извършени през 2023 г., като и петте се отнасят за периоди на 2022 г. При програмата открай време има забавяне, обяснявано с необходимостта от проверка на подаваните данни за настанените, тяхното изхранване и пр. Въпреки това е впечатляващо, че през февруари са извършвани плащания, които се отнасят за март 2022 г. Решенията за отпускането на парите са от 8 и 9 февруари, като това са и последните такива плащания до този момент. С тях очевидно са изчистени задълженията за 2022 г., като за направените разходи за 2023 г. към момента няма и дума в правната система на МС, който ги одобрява.
Сумите общо са 14,9 млн. лв., като най-старите плащания са всъщност 5,7 млн. лв. допълнителни суми за периода март-май 2022 г. Останалите суми покриват нощувки за периода ноември-декември.
Не са получили заплати и част от актьорите, чиито работни места се финансират по национална програма "Мелпомена", която е насочена срещу безработицата в тази гилдия и в подкрепа на театрите. Забавяне на възнаграждения има например в Сатиричния театър в София. "Сега" изпрати въпроси до Агенцията по заетостта, но до края на работния ден вчера не получи информация.
ОБЩИНИ
От общините изтъкват, че при втория поред удължителен закон – този за бюджета за 2022 г., са успели да договорят повече гъвкавост за местната власт в условията на ограничени приходи и разходи. Кметовете няма да са длъжни да възстановяват в бюджета преходни отстатъци от 2021 г. и преди това, при наличие на такива, до приемането на бюджет за 2023 г. Те получиха право да ползват и преходни остатъци от делегираните дейности за други неотложни нужди, като забрана има само за средствата за образование.
Въпреки по-голямата свобода местните управи срещат сериозни трудности с някои проекти заради инфлацията и липсата на нов бюджет. Голям проблем е дадената възможност за индексация на строителните и други договори, за която обаче не бяха заделени ресурси. Финансиране бе осигурено основно при еврофондовете по линия на икономии в отделни оперативни програми като ОПОС, ОПРР и ПРСР, но то е в размер до 15%, а строителните компании настояват за 30-40%, обясниха от Националното сдружение на общините в България. Кметовете не разполагат с ресурс за доплащане и настояват да се въведе механизъм за дофинансиране на тези разходи през централния бюджет. Провалят се и някои обществени поръчки като например храненето на децата в ясли и градини заради залагане на ограничен ресурс, който отказва кандидатите заради завишените цени.
Общините са притеснени и от евентуалното орязване на предназначени за тях капиталови разходи между първо и второ четене на бюджета за 2023 г. По данни на МФ в проектобюджет 2023 са заложени 420 млн. лв. за доплащане на 50% от разходите по ВиК и пътни проекти, стартирани и разплатени наполовина през 2022 г. Разходите са част от проектобюджета на МРРБ, който се сочи от отделни депутати като голям.
Без учителски бонуси за 24 май
Липсата на бюджет вече започва да се отразява и на учителите, които на доста места не могат да получат традиционните си бонуси за 24 май. Според колективния трудов договор те следва да получават допълнителни трудови възнаграждения три пъти в годината - за Коледа, за 15 септември и за 24 май. Училищата обаче в момента работят всеки месец с 1/12 от миналогодишния си бюджет, не знаят какъв ще е размерът на бюджета им за цялата годината и не смеят да дадат този бонус. "Според мен в момента не може да се даде това допълнително възнаграждение, защото то се осигурява от икономиите в училищните бюджети, а ние не знаем дали ще имаме такива т.г. и в какъв размер ще са те. В момента с тази 1/12 част успяваме да платим само заплатите, осигуровките и сметките за гориво", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. "Договорено е, че тези бонуси трябва да се дадат. Какъв ще е размерът им за всяко училище, зависи от бюджета, какъвто още нямаме", коментира и председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. За м.г. общо трите бонуса са били в размер на 800 лв. на учител средно за страната. За тази година обаче всичко това е под въпрос.
Преподавателите са в неяснота и относно увеличението на заплатите им. Последно бе доворен ръст от 5% за минималната учителска заплата от 1 септември 2022 г., с което тя стана 1486 лв. Очакваше се следващият скок да бъде от януари 2023 г., но заради липсата на бюджет това не стана. В бюджета за 2023 г. сега са предвидени 465 млн. лв. за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти. Няма обаче разчети откога и с точно колко ще бъдат увеличени учителските заплати. И синдикати, и директори настояват за 30% ръст - според първите това трябва да стане от 1 януари, според вторите - от 1 юни, за да наваксат учителските заплати темпа на инфлацията. Според Стаматов в момента учителските заплати изостават с 25% - както заради инфлационния индекс, така и заради промяна във възнагражденията в различни други сектори, и реално средната учителска заплата е 100% от средната за страната, а не 125% от средната за страната, каквато политика се следваше последните години.
