Комисията по външна политика и комисията по отбрана одобриха на съвместно заседание два проекта на решение – единият за укрепването на отбранителните способности на България, а другият за оказването на военна помощ на Украйна.
В края на октомври ГЕРБ и "Демократична България" внесоха паралелно в НС проекторешения за даване на военна помощ на Украйна. Двете политически сили предложиха страната ни да даде старото ни съветско тежко оръжие на Киев, като това да стане паралелно с преговори със съюзниците ни от НАТО за даване на заместваща модерна техника.
Депутатите от външна комисия гласуваха с 12 гласа "за", 4 "против" и без въздържали се. Народните представители от военната комисия одобриха двата проекта с 11 гласа "за", с 4 "против", като нямаше въздържали се. Решението обаче ще бъде гласувано окончателно утре в пленарната зала, като двата проекта на ГЕРБ и "Демократична България" ще бъдат обединени в едно.
Ако някой очаква от нас, че ще си дадем зенитно-ракетните комплекси, съжалявам, но няма как да се случи, заяви пред журналисти министърът на отбраната Димитър Стоянов след съвместното заседание на външната и военната комисия, цитиран от БГНЕС. Ако депутатите решат да бъде изпратена военна помощ на Украйна, то тяхното решение е политическо, а не експертно, тоест те не могат да решат какъв тип въоръжение да бъде предоставено, коментира още министърът, като даде да се разбере, че се готви отпор, ако Народното събрание тръгне да определя какво точно да се даде. На няколко пъти стана ясно, че Украйна иска основно тежко оръжие и то главно самолети и комплекси С-300.
В началото на заседанието , Ангел Георгиев от "Възраждане" поиска дебатът по двата проекта да отпадне от дневния ред на комисията, тъй като няма достатъчно детайлен анализ, въз основа на който да се види как изпращането на военна повощ на Украйна ще се отрази на националната ни сигурност. Кристиан Вигенин от БСП също поиска решението да бъде отложено за следващата седмица, когато бъдат поканени и службите, което пък ще даде възможност на депутатите да се подготвят.
Какво искат повечето българи?
Ангел Георгиев от "Възраждане" повтори тезата на партията, че изпращането на оръжие на Киев е равно на това България да бъде въвлечена в конфликта "пряко или косвено”. "Виждаме, че има евроатлантически консенсус и се стремите на всяка цена да дадете оръжие на Украйна”, заяви Георгиев. "Без да имате реална аргументация и анализ, сте склонни да жертвате недостатъчното оборудване, което имаме, а то е доста старо, понесло е доста удари. По-добре е да запазим своя потенциал и да не се лишаваме от оборудването, което имаме”. Според депутатът, противно на това, което се говори от мнозинството от медиите, мнозинството от българския народ не иска да се дарява оръжие на Киев и страната ни да се включва в този конфликт.
Така дебатът се заформи около това какво иска и не иска мнозинството от българския народ, което Атанас Славов от "Демократична България" нарече "спекулация". "Не бива да се спекулира с темата какво иска мнозинствто от българските граждани. Говорейки за Украйна, говорим за това как България посреща своите национални потребности като защита, външна и вътрешна сигруност”, заяви Славов.
Според Даниел Лорер от "Продължаваме промяната", настоящият конфликт трябва да служи като "мотивация" на българските институции да се заемат с модернизирането на българската армия. "Нашата армия е време да стане съвместима със съюзниците си от НАТО, да приеме своите защитни роли, а за да се случи това, войната в Украйна ни предоставя възможност – да предоставим стари оръжейни системи”, каза бившият министър на иновациите и растежа.
Вероятно грешният подбор на думи жегна Атанас Зафиров от БСП, според когото не е редно войната да служи за мотивация за каквото и да е. Съпартиецът му Кристиан Вигенин пък заяви, че изпращането на оръжие на Украйна е чисто и просто "политическа акция", чиято цел е да ни нареди сред страните, които дават помощ на Украйна. Бившият външен министър иронично отбеляза, че това е "прибързана акция в духа на най-добрите традиции на НС". "Нямаме предварителна оценка за това какви са нашите възможности за евентуална помощ и как такава помощ може да се отрази на ситуацията във войната и изхода от този конфликт”, каза Вигенин. И допълни, че за БСП предоставянето на военна помощ превръща България, макар и косвено в част от конфликта. "Това решение ще се вземе от народно събрание, което може би ще бъде разпуснато. Народно събрание, което ще задължи временен кабинет да изпълнява подобни действия, а то е назначено от президент, който им е противник”, припомни Вигенин.
За и против демокрацията
Според Даниел Митов от ГЕРБ-СДС не е "голямо предизвикателство и чест да се наредим до Сирия и Северна Корея", които не подкрепят Украйна в конфилкта. "Руската федерация е обявила война не само на Украйна, но и на цивилизацията. Решението някои хора и нации да се върнат в пещерите, ми е странно, не съответства с интересите на България, с интересите на съюзите, в които членуваме”, заяви Митов допълни, че заемането на позиция в конфликта показва ясно дали човек е "за или против демокрацията като такава".
Атанас Зафиров от БСП скочи, че в такъв случай е по-добре да се внесе законопроект "за и против демокрацията”. "Ако гласувам против изпращането на оръжие, това не означава, че съм против модернизацията на армията. И е цинизъм това да се случва”, заяви депутатът. Той припомни, че ако не подпомогнем Украйна с оръжие, това не означава, че страната ни абдикира от "моралните си и съюзнически задължения”, визирайки помощта, която казваме на бежанците.
Игра на "хибридки"
Бившият външен министър Екатерина Захараиева от ГЕРБ-СДС нарече "опорка и хибридка" твърдението, че предоставянето на военна помощ и подкрепа ще въвлече страната ни в конфликта между Украйна и Русия. "Тук няма как да не вземеш страна. Имаш две страни – тази агресора и страната, чието цивилно население се унищожава. Войната ще приключи тогава, когато агресорът се изтегли от територията на Украйна”, категорична бе Захариева.
На това Ангел Георгиев от "Възраждане" отговори, че "едва 50 държави дават оръжие" на Киев, което показва, че "мнозинството не се въвлича в конфликта”. "Като махнем страните от ЕС и НАТО, бройката става нищожна. Вие се опитвате да въвлечете България във войнственото малцинство”, дирекно заяви Георгиев.
А Даниел Митов обвини, че "хибридките" идват от тези, които заемат страната на Русия.
Шум и скандали, но не от депутатите
Добрият тон на дебата беше нарушаван от посетителка на комисията. Дамата, която се оказа изявен противник на изпращането на оръжие на Украйна, шумно възхваляваше всяко изказване против помощта за Киев, заради което заседанието бе прекъсвано няколко пъти с призив да се спазва реда в залата. Почивката, която председателят на външната комисия Екатерина Захариева даде, окуражи посетителката, която със силен глас и необезпокоявано продължи да хули предателите на "интересите на България".
"Сега" припомня
