Европейската комисия най-сетне дава зелена светлина на Националния план за възстановяване и устойчивост. Очаква се добрата новина да бъде обявена утре у нас лично от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. По плана за възстановяване и устойчивост България чака 12,3 млрд. лв. безвъзмездно финансиране, като страната на този етап не желае да се възползва от възможността за предоставяне и на евтино заемно финансиране.

Планът за възстановяване и устойчивост предвижда реформи и инвестиции в 4 стълба – Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България. Проектите са свързани с отправяните към страната ни ежегодно от ЕК специфични препоръки за реформи в рамките на европейския семестър и координирането на икономическите политики на съюза. Последният вариант на плана за възстановяване и устойчивост вече е публикуван на сайта nextgeneration.bg, досега той не бе наличен. 

В областта на прехода към нисковъглеродна икономика правителството представя като успех договорената възможност ТЕЦ "Марица Изток" 2 да работи само през зимата, мегапроекта за изграждане на батериен парк за съхранение на енергия, идеите за развитие на производство на геотермална енергия. Сериозни промени има и в ангажиментите за върховенство на закона, в това число въвеждането на механизъм за отчетност на главния прокурор. Сериозно е преработена и частта за развитие на транспорта, като акцент се поставя върху закупуването на нови мотриси за БДЖ. Одобряването на плана идва след четири поискани от новия кабинет едномесечни отсрочки за отстраняване на проблеми и доработване на проектите.

Очаква се след получената от ЕК зелена светлина за документа до 4 седмици одобрение да даде и Съветът. Страната ни загуби правото да иска авансово финансиране от 13 % – такова се допускаше до края на 2021 г., така че ще може да очаква пари по плана при успешно изпълнени първи целеви показатели и етапи от обещаните реформи. Според Асен Василев първото искане ще бъде подадено до три-четири месеца, защото по обещаните реформи вече се работи. Василев очаква в страната ни тази година да влязат 1,3 млрд. евро. По регламент държавите членки имат право да правят искания за плащания два пъти годишно. Комисията има право да не одобри плащане, ако прецени, че съответните цели и етапи не са постигнати задоволително и държавата може да спре временно парите до отстраняване на проблемите. В случай, че не бъдат предприети мерки, финансирането в конкретните части на плана се намалява.

Два пъти годишно се отчита и напредъкът по изпълнението на плана и по 14 общи за всички държави показатели. България ще пропусне първото докладване на напредък за тази година, което трябва да бъде направено най-късно до 30 април. Второто отчитане за годината е до 15 октомври. България има право да договори за тази година ресурс от 9 млрд. лв., но според вицепремиера Асен Василев ще успее да започне работа по проекти за 5-6 млрд. лв. Целите по плана трябва да бъдат изпълнени до края на август, 2026 г., плащанията са допустими до 31 декември, 2026 г.

КАКВИ ПРОЕКТИ СА ЗАЛОЖЕНИ В ПЛАНА 

Вицепремиерът Асен Василев обяви днес, че общото финансиране по плана в крайна сметка е възлязло на 13,5 млрд. лв., националното съфинансиране е 2, 123 млрд. лв. Изпълнението на плана започва веднага, защото по него е предвидено предварително изпълнение, няма да се чака финализирането на процедурата. 

- мегапроект за изграждане на батериен комплекс с мощност, равна на ПАВЕЦ Чаира (б.р. публично известното финансиране за този проект е 1,5 млрд. лв.); 

- програма за саниране за 1,8 млрд. лв.;

- 1,2 млрд. лв. за модернизация образователна инфраструктура;

- 400 млн. лв. за наука и иновации

- 1,35 млрд. лв. за програма за икономическа трансформация;

- 216 млн. лв. за развитие на индустриалните зони;

- 700 млн. лв. за цифрова свързаност;

- над 500 млн. лв. за нови мотриси за БДЖ; 

- над 1 млрд. лв. за социално включване, в това число изграждане на въздушна помощ и системата на 112; 350 млн. лв. за модернизиране на здравеопазването; 643 млн. лв. за модернизиране на дългосрочната грижа за пенсионерите. 

Списъкът не е изчерпателен. 

Съдия ще разследва главния прокурор

В плана има и мерки за повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници. Според документа предложенията могат да се изпълнят без промени в Конституцията. Сред тях например са годишна отчетност на разследванията и осъдителните присъди по дела за корупция. Първият доклад е заложен за 2022 г., като трябва да бъде представен в началото на 2023-а.

Предвижда се и "ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници". Това ще стане чрез регламентация на временно отстраняване от длъжност на главния прокурор в случай на образувано наказателно производство, като за това ще е нужно обикновено мнозинство във Висшия съдебен съвет – 13 от 25 гласа.

Друга мярка е парламентът да не може да избира прокурори в своята квота във Висшия съдебен съвет и така да бъде ограничено влиянието на главния прокурор в съвета.

Ако пък се наложи главният прокурор да бъде разследван, това ще прави съдия с ранг на върховен и опит в наказателното правосъдие. Той ще се избира на случаен принцип и ще бъде назначен на длъжността прокурор във ВКП, докато се провежда наказателното производство срещу главния прокурор и/или неговите заместници. А действията по разследването ще се извършват от МВР.

Ще се търсят възможности, съдията, който е образувал и водил разследване срещу главния прокурор или неговите заместници, да получава имунитет срещу наказателно преследване за времето на мандата на главния прокурор.