Фирма, ощетена от закон, който противоречи на правото на Европейския съюз, осъди Народното събрание и Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата агенция за приватизация) да ѝ платят над 200 000 лв. обезщетение. Решението е окончателно и идва 14 години след отварянето на казуса, разказва "Лекс". В основата му стои една разпоредба, срещу чиято отмяна държавата демонстрира изключително упорство, въпреки настояването на Европейската комисия и на върховни съдии да бъде премахната, защото противоречи не само на европейското право, но и на Конституцията. А след като беше принудена да я отмени, със същото упорство настоява, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я прилагали, не трябва да носят отговорност.
Става дума за текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), даващ възможност на държавата да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл. 25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради въпросния проблемен текст от закона ЕК още образува наказателна процедура срещу България още през 2012 г., защото погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Въпреки заплахата от санкции, парламентът протака три години отмяната на законовия текст. Отмяната дойде чак през юни 2015 г. Като междувременно състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради отмяната ѝ до решение не се стигна). Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС.
След отмяната на проблемния параграф пострадали от действието му дружества заведоха дела за обезщетения и едно от тях е бившето държавно предприятие "Изгрев", което сега окончателно печели обезщетение.
Искът на "Изгрев" е предявен през декември 2015 г. Софийският градски съд (СГС) се произнася като първа инстанция чак през 2019 г. и Народното събрание и Агенцията за приватизация са осъдени да платят на дружеството 120 000 лв. По време на процеса парламентът оспорва иска като недопустим и твърди, че не може да отговаря по него. Той твърди, че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на действащото Народно събрание за нарушение, извършено в предходни периоди от други парламенти. Освен това, изтъква аргумент, че Народното събрание няма законодателна инициатива, както и че в случая не е ограничено движението на капитали и "Изгрев" оперира само на територията на България.
АППК също твърди, че не може да носи отговорност за вредите. И всички тези доводи са възприети от втората инстанция - Софийския апелативен съд, който отменя решението на градския. Върховният касационен съд обаче преобръща делото, отхвърляйки изводите на апелативните магистрати.
ВКС изцяло уважава иска на "Изгрев" и това осъждане ще струва на държавата не само 120 000 лв., а и над 82 000 лв. лихви, натрупали се заради упорството ѝ първо на отказа ѝ да спази правото на ЕС, а впоследствие и да обезщети пострадалите от него.
