Медия без
политическа реклама

Главният прокурор има 150 лични охранители

Финансовата инспекция влезе в Бюрото по защита към Гешев

22 Юли 2021Обновена
Служители на Бюрото по защита участваха в обиските в президенството
БГНЕС
Служители на Бюрото по защита участваха в обиските в президенството

В Бюрото по защита към главния прокурор работят 150 души, повечето от които не правят друго освен да охраняват Иван Гешев на 3-сменен режим. Това каза служебният вътрешен министър Бойко Рашков пред bTV.

Този орган, чиято основна цел е да пази защитени свидетели на държавното обвинение, е с бюджет между 9-10 млн. лева годишно. Въпреки това в отчета му за 2020 г. пише, че няма нито едно лице, което да е ползвало охрана от Бюрото извън служителите в прокуратурата, уточни Рашков.

"Това е Франкенщайн - нито е полицейски орган, нито орган по сигурността, нито е разследащ орган. Това са служители, назначени персонално от главния прокурор, и получават по-високи заплати от служителите в Националната служба за охрана и МВР", коментира министърът, като попита от какво толкова се страхува Гешев, за да се ползва с такава охрана. "Дори държавният глава не разполага с охрана, с каквато разполага Гешев. Затова ми се струва дори закъсняло предложението в парламента да бъде ликвидирано Бюрото", добави Рашков.

Днес служители на Агенцията за държавна финансова инспекция влязоха в Бюрото по защита към главния прокурор, съобщи БНТ. По информация на обществената телевизия проверяват документи за разходи по дейността на бюрото.

Това се случва на фона на дебатите във Висшия съдебен съвет, който обсъди дали да започне дисциплинарно производство за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. В парламента днес също се заговори за прекратяване на мандата на Гешев, каквото искане направи групата на "Демократична България" и получи подкрепа от "Изправи се БГ! Ние идваме".

До момента главният прокурор единствен счита, че няма проблем в работата на Бюрото по защита. Само той е пратил положително становище по темата в Конституционния съд, който бе сезиран от президента Румен Радев срещу текстове от Закона за съдебната власт и от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, с които Бюрото по защита се определя като самостоятелна организационна структура при главния прокурор и получава полицейски правомощия. 

Становищата на Министерския съвет, някогашния главен прокурор проф. Васил Мръчков, организацията Български адвокати за правата на човекаминистъра на правосъдието Янаки Стоилов, Съюза на юриститеминистъра на вътрешните работи Бойко Рашков и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). От всички тях единствено Гешев е изразил мнение, че проблем с бюрото му няма. Всички останали подкрепят искането на президента и смятат, че атакуваните текстове противоречат на Конституцията. 

Бюрото по защита на главния прокурор изигра главна роля при щурма в президентството миналото лято по време на акцията срещу двамата съветници на Румен Радев. Законът регламентира, че главният прокурор ръководи пряко бюрото, назначава шефа му и служителите и има право да му нарежда лично принудително довеждане или охрана на разследвания. Така излиза, че тежковъоръжените охранители, които участват във всяка по-шумна акция на държавното обвинение, го правят лично по нареждане на Иван Гешев, макари той да твърди, че не се меси по дела. Бюрото охранява и самия главен прокурор по негово решение, след като той се отказа от защитата на НСО. Нахлуването на бюрото в президентството е сред примерите в сигнала на вътрешния министър Бойко Рашков, на базата на който правосъдният министър Янаки Стоилов внесе във ВСС предложение за предсрочното освобождаване на Гешев.

В първия ден от работата на 46-ото НС "Изправи се БГ! Ние идваме" внесоха проект за законови промени, с които бюрото се отнема от главния прокурор и се прехвърля към министъра на правосъдието.

Главният прокурор Иван Гешев е единственият, който смята, че няма проблем със законността на Бюрото по защита към първия обвинител.
Закриването на специализираните съд и прокуратура отново бе предложено от "Демократична България". Това предложение веднъж мина през парламентарната правна комисия на 45-ото НС, но краткият живот на парламента не стигна, за да бъде обсъдено и от пленарната зала.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата