24 май премина особено тържествено. Десетки хиляди българи участваха в шествия и най-различни други прояви, а и ентусиазирано пяха "Върви, народе възродени". Това бе едно от най-цветните чествания през последните десетилетия, вероятно провокирано от възстановяването на празничните събития след пандемията.
МОЩИ
Един от най-емоционалните моменти бе поклонението пред мощите на светите братя Кирил и Методий. Те пристигнаха за първи път у нас и въобще на славянска провославна земя. Изложени бяха в софийския храм „Света Неделя” на 23-и по обед, ще стоят до 25-и по същото време. Хиляди хора се наредиха на опашка пред църквата, като желанието да видят мощите не секна дори през нощта.
ОЩЕ ОТ СОФИЯ
Стотици ученици, родители, общественици и официални лица се включиха в най-масовото изпълнение на "Върви, народе възродени". Така София отбеляза 130 години от химна, написан през 1892 г. от Стоян Михайловски, с неговото изпълнение - той прозвуча в цялост, изпят от сборен ученически хор от софийски училища с диригент маестро Славил Димитров и рецитиран от актрисата Силвия Лулчева. В изпълнението се включиха и присъстващите пред Народната библиотека и паметника на двамата братя. Малко по-рано шествието започна от площад "Независимост". „
В официалната церемония пред библиотеката се включиха премиерът Кирил Петков, просветния министър акад. Николай Денков, културният министър Атанас Атанасов, столичният кмет Йорданка Фандъкова и др. Ученици рецитираха стихотворението "Аз съм българче", извършен бе водосвет. Гвардейци поднесоха цвета на паметника на светите равноапостоли. Същото направиха и много граждани и гости на София, известни личности. Празнично слово произнесе поетът Иван Ланджев. В събитието, по данни на Столичната община, са се включили около 10 000 души.
"Духовността, българския дух, българското знание може да обедини всички в тази държава. Второто е, защото България може да се гордее, този акт на разпространение на българската азбука, книжовност, всъщност е най-големият ни принос в световната култура и история", коментира министър Денков. "Няма нищо по-силно от знанието и нищо по-вдъхновяващо от творческия дух. Знаете го най-добре Вие - учителите и университетските преподаватели, посветили живота си на образованието и възпитанието на децата ни. През изминалите две години на тежки изпитания Вие доказахте своята отдаденост към мисията на съвременни просветители, за което Ви дължим дълбок поклон", каза той по-рано в приветствието си за 24 май.
В ДРУГИТЕ ГРАДОВЕ
Изключително тържествена бе атмосферата навсякъде в страната. Варненски ученици пуснаха гълъби в небето по време на шествието. В Бургас пясъчни букви бяха изписани по специален начин на плажа - и то от семейство Пол и Реми Хогарт – британец и нидерландка, които от 13 години живеят в България. Велико Търново бе задръстено от народ. Празнично бе и в Пловдив, където честването бе уважено от президента Румен Радев. Особено мили бяха тържествата в по-малките селища - деца и възрастни искрено, без да ги организира училище, община или друга институция, почитаха буквите.
ИСТОРИЯ
През 855 г. Кирил и Методий създават глаголицата в манастира Полихрон в областта Витиния в Мала Азия. След това те се заемат да популяризират християнството сред славяноезичните народи. Братята са въздигнати като равноапостоли и велики християнски учители още с идването през 886 г. на учениците им - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които продължили делото им. Те получават топъл прием в България от княз Борис през 9 век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
