Казусът с изтеклия мандат на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) стигна и до Съда на ЕС в Люксембург. По темата вече се произнесе българският Конституционен съд, който прие, че инспекторите трябва да продължат да изпълняват функциите си въпреки че парламентът отказва да изпълни задължението си и да ги подмени. Инспекторатът е ключова институция, която проверява магистратите за дисциплинарни и етични нарушения, и пред която съдии, прокурори и следователи декларират имуществото си всяка година.
Темата е поставена пред съда в Люксембург от съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев, съобщи наскоро "Лекс". На практика той иска да разбере дали правото на ЕС не поставя по-строги изисквания към гаранциите за независимост на държавните органи от решението на Конституционния съд.
Георгиев пита и за ролята на съда при разглеждането на исканията на ИВСС за разкриване на банкова тайна на магистратите - дали действа като администратор на лични данни, дали като "надзорен орган", а ако не е така, то какви би трябвало да бъдат задълженията му по защита на личните данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните (GDPR).
Въпросите в преюдициалното запитване на Георгиев са шест.
На доклад на Андрей Георгиев са били разпределени серия от искания на ИВСС за разрешение на достъп до банковата тайна за установяване на наличностите по сметките на 16 магистрати и членове на техни семейства. Преди да се произнесе обаче съдията от СРС решава да се обърне към съда в Люксембург. В запитването си той посочва, че трябва да провери компетентността на ИВСС да го сезира с исканията за разкриване на банковата тайна. "Този въпрос засяга пряко съдебната независимост, тъй като позволява на инспекторите да узнаят пряко данни за имущественото състояние на съдии и членове на техните семейства, като използва тези данни във връзка със сигналните си правомощия за ангажиране на дисциплинарна отговорност", посочва Андрей Георгиев.
Той припомня, че мандатът на сегашния състав на ИВСС изтече през пролетта на 2020 г. и вече повече от три години Народното събрание не избира нови инспектори.
Георгиев поставя под съмнение изводите на КС от делото за мандата на инспектората. "Настоящият съдебен състав обаче има съмнения дали това тълкуване на българската Конституция, което се отнася до функционирането на държавните органи, е съвместимо с правото на Европейския съюз - с други думи, дали последната правна система не поставя по-строги изисквания пред гаранциите за независимостта на държавните органи, контролиращи съдебната власт, от установените от българския Конституционен съд. В това отношение следва да се посочи дали въобще подобно продължаване на мандата може да застраши според правото на Съюза гаранциите за независимостта на ИВСС като орган, който може да иска дисциплинарно наказване на съдиите, и ако е възможно - какви са критериите да се прецени дали подобно продължаване на мандати на такива органи е допустимо и докога", отбелязва Андрей Георгиев.
Наред с това той поставя и серия от въпроси, свързани със защитата на личните данни на магистратите.
5-годишният мандат на главния инспектор Теодора Точкова, както и 4-годишният на инспекторите изтече преди повече от 3 години. Те нямат право на втори мандат, обаче отказаха да се махнат от постовете си с оправданието, че правят добро на системата, която не може да остане без инспекторат. Решението на КС санира това тяхно упорство и изчисти съмненията, че актовете им са незаконни. Парламентът не прави и минимално усилие да избере техните приемници, както и членове на Висшия съдебен съвет. Това може да се обясни с факта, че инспекторите се избират с 2/3 мнозинство от депутатите. А сега вероятно оправданието за бездействието ще са предстоящите конституционни промени, които предвиждат и реформа в инспектората.
