Картата е един забележителен културен паметник. Искаме България да сложи картите на масата по темата за Македония. Това заявява в интервю за БГНЕС д-р Стефан Пейков, председател на международния търговски и културен център „Геопан“, член-учредител на Българската картографска асоциация.
В Националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“ бе представена изложбата „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – Балканските войни 1912-1913 г.).
Изложбата беше разгледана и от членовете на Смесената българо-македонска историческа комисия, начело с двамата съпредседатели проф. д-р Ангел Димитров и Драги Георгиев.
„Очаквахме с известно напрежение това посещение, ние сме показали всички възгледи по един съвременен и модерен начин темата за Македония в европейската етническа картография. Тема, която никой не се е осмелявал да третира по този начин“, заяви д-р Пейков, който лично разведе македонските гости.
„Драги Георгиев призна, че ние разполагаме с една безупречна колекция, която споделено между двете страни, отразява обективно техните позиции. Тя дава категорична представа, че населението, когато са издавани тези карти, е с българско самосъзнание и български произход. Това е доказано от почти всички майстори и автори на европейски карти“, заяви ученият.
Той заяви, че идеята е била да се „илюстрира исторически бавното развитие на този процес, който разделя един народ на две части“. „Това се постига по забележителен начин с картите, които са представени тук“, допълни д-р Пейков.
Картите са подредени така, че да отговарят и на универсалните европейски ценности и не разпалват териториални спорове.
„Става ясно едно. Всички карти са единодушни и показват обективно българско присъствие на територията на Мизия, Тракия и Македония. Това се вижда и от първата карта, която сме избрали. По някакво странно съвпадение тази година се навършват 180 години от нейното издаване в Страсбург през 1843 г. Днес това е сърцето на Европейския съюз и едно от седалищата му“, подчерта д-р Стефан Пейков.
Картата е издадена от един забележителен българин Александър хаджи Руссет (1810-1861 г.) и е финансирана от неговия брат. Александър хаджи Руссет решава да направи етническа карта на цялото землище на българската народност и успява да започне работа с Раковски, но смъртта го покосява на 51 години и не успява да изпълни тази мечта. „Той ни оставя една забележителна карта, която е направена възоснова на Лапи, един много авторитетен френски картограф и тя остава като документ за положението на Балканите към 1843 г.“, обясни д-р Пейков.
Друг изключително интересен документ е посланическата карта от Цариградската мирна конференция през 1877 г. В изложбата също така могат да бъдат видени и най-антибългарските карти, които са финансирани от сръбската страна. „Картите на Гопчевич и Цвиич преливат от антибългаризъм. Те показват един антибългаризъм, който е непоносим дори от толкова отдалечено време каквото е нашето“, заяви д-р Пейков.
Той подчерта, че са се постарали да покажат всички мнения, една спокойна обективност. „Геопан“ е направил изложби в Брюксел, Страсбург, ООН и Истанбул и навсякъде сме се радвали на професионално признание“, каза още ученият.
