Управляващите отказаха да решат казуса със здравните осигуровки на хората в неплатен отпуск заради наложени от правителството противоепидемични мерки. Вчера и днес в Народното събрание бяха гласувани нови промени в закона за извънредното положение. В тях обаче не бяха включени текстове за здравните вноски по време на локдауна, въпреки че все повече гласове се чуват, че в момента в закона има пропуск по този въпрос. Вместо това ГЕРБ почти намекна, че няма проблем вноските да не бъдат платени, ако хората внимават да не надхвърлят 3 месеца без осигуряване.
Казусът със здравното осигуряване за тези периоди остава без решение, въпреки че стана ясно, че той е бил повдигнат в обсъждането на промените. Както "Сега" писа, социалният министър Деница Сачева погрешно насочва хората в принудителен неплатен отпуск сами да платят здравните си осигуровки за това време, за да не губят здравноосигурителните си права. "Здравни осигуровки дължат тези хора, които получават в момента компенсации, и трябва сами да ги заплатят, за да не загубят своите здравноосигурителни права след третия месец, ако продължават да не получават осигуровки. Но иначе всички други права са запазени", твърди министър Сачева.
Сачева обаче не е права и все повече експерти потвърждават това. Според закона за здравното осигуряване вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице само ако е в неплатен отпуск по свое желание и не е осигурено на друго основание. Когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост и престой, вноската е изцяло за сметка на работодателя. В момента обаче сме в трета хипотеза - нито служителят, нито шефът му са виновни за принудителния престой. Той е постановен със заповед на здравния министър. Държавата обаче отказва да поеме осигуровките, каквато е логиката на закона.
"Този въпрос според мен трябва да се реши в Закона за извънредните мерки. Информирах за казуса и председателя на Надзора на НЗОК, министъра на финансите, председателя на бюджетната комисия, но решение на бюджетна комисия не се взе", коментира пред БНР председателят на парламентарната социална комисия Хасан Адемов. "На работодателя е вменено задължение, ако предприятието е спряно със заповед на държавен орган, той не трябва да допуска работници там - а как тогава те трябва да плащат здравни осигуровки", пита Адемов. Според него управляващите нямат воля да направят корекции в законодателството.
Вноската в ситуация като тази е 26 лв. месечно - незначителен разход за бюджета на фона на компенсациите от 24 лв. дневно на ден. Срещу отказа да реши проблема на тази цена, ГЕРБ създава опасност десетки хора да останат без право на платено от НЗОК лечение в разгара на здравна криза. Нещо повече - вчера председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова почти подсказа тези вноски да не се плащат, като посочи, че ако липсват само 3 месеца, това не е проблем. Това може да реши въпроса в близък план, но е достатъчен само още един месец без платена вноска в рамките на 3-годишен период, за да бъдат отнети здравноосигурителните права.
„Според мен има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка“, посочи в „Хоризонт до обед“ Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването. "Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството", коментира той.
КРИЗА
Проблемът със здравно неосигурените българи вече е налице и правителството е наясно с него. Към края на 2020 г. броят на неосигурените за здраве е 698 100 души, съобщи в края на януари финансовият министър Кирил Ананиев в отговор на въпрос от депутата Лало Кирилов. На аналогичен въпрос година по-рано МФ е съобщило, че към края на 2019 г. броят на неосигурените за здраве е 527 700. С други думи, миналата година скокът е значителен - с 32%. Сега нежеланието на кабинета да се занимае с проблема на хиляди неработещи българи само ще задълбочи тази криза.
ПРОМЯНА
Неплатеният отпуск бе включен в новите промени на закона с мерките при извънредно положение, но по друг повод. Управляващите удължават още веднъж периодът на неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж в рамките на една календарна година. Той е по принцип 30 работни дни, но миналата и тази година бе увеличен на 60 работни дни заради пандемията. Сега става 90 работни дни - повече от 4 месеца. Така ако човек е принуден да стои в неплатен отпуск заради мерките, то поне няма да губи напредък в условията за пенсиониране. Осигурителният му доход за този период обаче ще е минималният за страната.
