Премиерът Кирил Петков обеща, че правителството му ще стартира "остра кампания" срещу фалшивите сертификати. "За всеки починал с COVID-19, който е бил ваксиниран или се е водил ваксиниран, ще се извърши проверка от МВР. Ако човек с фалшив сертификат се разболее, влезе в болница и по-късно почине, ще бъде проверен случаят. Тази мярка се надявам да спре разпространението на фалшивите сертификати", обясни замисъла Петков пред Нова ТВ.
Според него към момента болничните легла разполагат с необходимия капацитет, но това бързо може да се промени. "Дали ще бъдат наложени нови, по-строги мерки зависи именно от това. Леглата няма да бъдат запълнени, ако ние като общество спазваме противоепидемичните мерки", каза той. И отбеляза: "Локдаунът е крайната мярка. Но ако видим, че болниците пак са препълнени, ние няма да имаме избор."
Той отдели особено внимание на проблема с ръста на цените в енергетиката. Според Петков шефът на енергийния регулатор КЕВР Иван Иванов не си върши работата и Народното събрание трябва да го смени.
Премиерът заяви, че е бил неприятно изненадан от увеличението на газа. "Аз нямам правото да махам никого. Това зависи от Народното събрание, но се надявам още през януари да видим тази промяна. Ще е една добра стъпка в правилната посока. Не искам такъв тип традиции с изненадващи решения да продължават. Не съм разговарял с председателя на КЕВР Иван Иванов. Надявам се парламентът да влезе бързо в своите правомощия. И когато на някой му е изтекъл мандатът, да бъде подменен с човек, който има професионалните качества и мотивация да бъде загрижен за крайния потребител", посочи Петков.
По думите му, КЕВР не изпълнява основната си функция - да защитава крайните потребители, и последното решение на регулатора да се увеличи цената на газа от 1 януари е доказало това. "Това решение не беше обсъдено с мен, беше на затворено заседание и ме изненада, особено фактът, че ще е 30 процента. Това, което видях с това решение, видях ниво на преднамереност", допълни премиерът.
Той напомни, че правителството му е взело решение да увеличи до 1.5 млрд. лв. бюджета за енергийни помощи. "Това е голяма помощ, но тук трябва да се каже и друго - това е преразпределяне. Трябва да се внимава, за да не се изкриви пазарът", предупреди Петков.
Премиерът допусна, че мораториумът върху тока да бъде предсрочно прекратен преди изтичането му в края на март т.г. "Това, което бих се радвал да видя, са няколко стъпки. С новите членове на КЕВР да се направи едно истинско, задълбочено проучване и анализ дали няма други места в подсистемата, където разходите могат да бъдат намалени. Когато сме сигурни, че вече има оптимизации, не сме изпуснали теч от системата, ще махнем мораториума. Но това трябва да се направи след наистина сериозен анализ", посочи министър-председателят.
По отношение на спора със Северна Македония Петков посочи, че н коалиционното споразумение е заложена „ясна рамка за действие – потвърдихме съществуващите критерии за отношенията ни със Северна Македония, и ги надградихме: да има бърза, явна и ефективна работа на групи в отделните казуси”.
Той беше категоричен, че „България не може да стои безучастно, когато всеки се опитва да вземе историята ни.” И определи като „провокация“ руския филм, който приписва на югозападната ни съседка български исторически символи. "Не знам дали идва на ниво страна или от режисьора", каза Петков.
Той обаче не даде категоричен отговор на въпрос дали ще бъде вдигнато ветото, което България фактически наложи на преговорите на Скопие за членство в ЕС.
Не е обсъждано предложение за разполагане на сили на НАТО на територията на България, заяви Петков. “Такова решение се взима от Министерски съвет. Такова решение не е дискутирано, няма официално предложение за това, но се надявам - на 11-и сега ще има среща между Путин и Байдън, да има деескалация. Българският интерес е да няма война“, добави той.
Той определи позицията на военния министър Стефан Янев, че не са нужни допълнителни натовски войски у нас, като лично мнение.
