Конституционният съд (КС) допусна частично за разглеждане искането на президента Румен Радев да бъдат обявени за противоконституционни разпоредбите, с които се прекратява 35-годишният концесионен договор на държавата с „Лукойл“ за ползване на концесия на нефтеното пристанище „Росенец“.

Народното събрание гласува предсрочното прекратяване на концесията на 21 юли с промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Тя бе дадена още през 2011 г. на "Лукойл Нефтохим" да експлоатира пристанище "Росенец" за 35 години. Законовата промяна бе внесена и приета на две четения в един и същ ден. Именно тази спешност, както и неясноти в гласуваните разпоредби,  са част от мотивите на държавния глава да сезира Конституционния съд.

По-късно, през август, правителството прие решение да уведоми „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за прекратяването на договора за предоставяне на концесия върху пристанищен терминал „Росенец“.

Според президента промените в закона са неясни. В тях е предвидено прекратяване на възложените концесии в едноседмичен срок, но не е посочено от кой начален момент тече той. За неяснотата допринасяло и това, че е предвидено измененията в закона да влязат в сила от 5 февруари 2023 г.

Другият аргумент на президента да сезира КС е начинът, по който бяха приети промените в закона. Правилникът на Народното събрание допуска две четения на закон в един ден, но само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. А по време на първото му четене е имало такива заявки от депутати.

Бързането на депутатите освен неяснота оказва се е довело и до грешка, установена от КС - депутатите са приели, че изменят т. 1 от §2 на ПЗР на закона, а въпросната разпоредба не съдържа точки, а алинеи.

Като заинтересувани институции по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министрите на икономиката и индустрията, на транспорта и съобщенията, на правосъдието, на финансите и на енергетиката, както и Държавната агенция „Национална сигурност“. За становища са поканени и Съюзът на юристите, Българската асоциация за европейско право, Българската петролна и газова асоциация, както и преподаватели по конституционно и европейско право.

Като заинтересувани институции по делото са конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министрите на икономиката и индустрията, на транспорта и съобщенията, на правосъдието, на финансите и на енергетиката, както и Държавна агенция „Национална сигурност“.

КС кани за становище до казуса Съюза на юристите, Българската асоциация за европейско право и Българската петролна и газова асоциация.