Конституционният съд е отхвърлил искането на Кирил Петков да го изслуша по делото за гражданството му. КС не приема и Петков да встъпи като заинтересована страна по делото и даде писмено становище по казуса.
Законът за Конституционен съд допуска възможност за конституиране като заинтересована страна само на изрично посочени лица: на действащ народен представител, когато се установява дали е в несъвместимост, на действащ конституционен съдия в процедура по снемане на имунитета му, както и на действащ президент и вицепрезидент в случай на импийчмънт. Във всички други случаи заседанията на КС се провеждат без участието на заинтересовани институции и лица, аргументират се съдиите. Освен това решението по делото на Кирил Петков няма да се отрази на актуалния му статус, тъй като той вече не е министър.
Делото за гражданството на Петков бе заведено от депутати от ГЕРБ. Те атакуваха пред КС президентския указ от 10 май за назначаването на служебния кабинет в частта, с която Петков е определен за министър. Преди това ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.
Тезата на Петков е, че не е канадски гражданин от 21 април, когато е подал заявление за отказа си. Според документите от Канада, които той представи в КС обаче, той не е неин гражданин от 20 август. Конституционният съд днес е приел като доказателства представените от Петков документи, както и документите, пратени му от останалите институции, от които бяха поискани - президентството, МВнР, правосъдното министерство.
Конституционният съд публикува и документите, пратени от институциите. Сред тях е декларацията, подписана от Петков в президентството, че няма друго гражданство освен българското и отговаря на конституционните условия да е министър. Тя е с дата 10 май. В нея има текст: "Известно ми е, че за деклариране на неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс". Този текст гласи, че "който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева".
В писмото от Министерството на правосъдието се цитира базата данни "Население" на регионалното министерство, в която Петков фигурира като български и канадски гражданин.
Външният министър Светлан Стоев пък пише до КС, че все още няма отговор на грамите до Канада, с които София е поискала да бъде изяснено имал ли е или не Петков канадско гражданство към датата на назначаването му за служебен министър. Министър Стоев напомня, че в дипломацията няма срокове за отговор. Но когато получи такъв, веднага ще го прати на Конституционния съд.
Очаква се КС да заседава по делото идната седмица, а след това да излезе и с решението си.
