Магистрати от цяла Европа поискаха проверка на България заради тревожните събития със съдия Владислава Цариградска. Това става ясно от разпространено от Съюза на съдиите писмо на европейски организации. Освен с Цариградска, те дават пример и с близкото минало, в което съдия Лозан Панов, по това време председател на Върховния касационен съд, е бил обект на системен тормоз и животът и физическата му неприкосновеност са били пряко застрашени".
Европейпейските магистрати искат от комисаря по правосъдието на ЕС Дидие Рейндерс и комисаря по правата на човека на Съвета на Европа Дуня Миятович да проучат ситуацията с независимостта на съдебната власт в България. Писмото е подписано от четири европейски организации на магистратите – MEDEL (Европейски магистрати за демокрация и свободи), Европейската съдийска асоциация, фондация „Съдии за съдии“ и Асоциацията на европейските административни съдии.
„Като представители на основните европейски организации на съдии и прокурори, се обръщаме към Вас, за да изразим силната си загриженост относно положението на съдебната система в България, където – и то наскоро – бяха съобщени случаи на съдии, изложени на натиск и сплашващо поведение във връзка с изпълнението на професионалните им задължения“, пишат магистратите до двамата комисари.
Те искат да насочат вниманието на Рейндерс и Миятович към „изключително тревожните събития, свързани със съдия Владислава Цариградска“. И излагат накратко как тя стана жертва на клеветническа кампания и заедно със съдията Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд бяха изслушани през 2020 г. от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
„За заплахите и натиска, за които съдия Цариградска нееднократно е съобщавала от 2019 г. насам, наказателното производство е образувано едва през май 2023 г. и все още не са повдигнати обвинения срещу никого. След последните ѝ публични изявления относно получените заплахи, съдия Цариградска отново е обект на медийни атаки и заплашителни съобщения, до такава степен, че от февруари тази година отново са назначени мерки за охрана“, пишат с тревога четирите европейски организации.
В писмото си до комисарите европейските съдии смятат, че сегашните събития не са единични, и се случват в особено тревожен контекст за България „В миналото съдия Лозан Панов, по това време председател на Върховния касационен съд, е бил обект на системен тормоз и животът и физическата му неприкосновеност са били пряко застрашени; медии и официални източници са споменавали за опити на престъпни организации да оказват натиск върху съдии, включително от средите на самата съдебна власт; липсата на ефективна отчетност на главния прокурор и на механизъм за съдебен контрол върху решенията на прокурорите да не започват разследвания, както и прекомерната намеса на прокурорите, и по-специално на главния прокурор, с управлението на съдиите, са отдавнашни проблеми, повдигани от Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа и Европейската комисия“, пишат те.
Магистратите припомнят, че основните принципи на независимост на съдебните системи изискват съдиите да решават разглежданите от тях въпроси безпристрастно, без каквито и да било ограничения, неправомерни влияния, натиск, заплахи или намеса, пряка или косвена.
„Във всеки случай, в който тези условия не са гарантирани, задължително и конкретно задължение на държавните институции е да реагират незабавно и да защитят съдиите, както по отношение на тяхната физическа неприкосновеност, така и по отношение на обществения им образ: защитата на съдиите означава защита на върховенството на правото и на предпоставките за справедливи и безпристрастни решения. Бездействието на държавните органи по отношение на заплахите и атаките срещу отделни съдии създава допълнителен риск от подкопаване на независимостта на съдебната власт като цяло, предизвиквайки смразяващ ефект и създавайки климат на недоверие, който възпира съдиите да упражняват свободно своите права и да изпълняват професионалните си задължения“, заявяват магистратите от цяла Европа и отправят три искания към комисарите по правосъдието и по правата на човека.
Първо, да обърнат пълно внимание на конкретното положение на съдия Цариградска, „която е изправена пред сериозен натиск и заплахи за това, че действа независимо, че открито разобличава посегателствата срещу независимостта на съдебната власт и смело се бори за върховенството на закона“. Второ, спешно да поискат от българските власти допълнителна информация и разяснения. И трето – да проучат ситуацията в България и да предприемат „необходимите стъпки, за да бъде гарантирано наличието на независима съдебна власт, свободна от всякакво неправомерно влияние и от всякакъв „смразяващ ефект“ върху професионалната им независимост или свободата на изразяване, както и ефективното и правилно прилагане на реформите, насочени към всички недостатъци, свързани с върховенството на правото в страната“.
"Сега" припомня:
Само преди дни съдия Владислава Цариградска обяви, че на имейла на Окръжния съд в Плевен, където работи, всеки ден се получават имейли, с които е сплашвана да мълчи. Тя направи това по време на изслушването си в нарочната комисия в парламента, която трябва да проучи мрежата на убития на 31 януари Мартин Божанов - Нотариуса. Цариградска е заплашвана от Нотариуса, а след смъртта му получи и съдебна охрана, за която е настоявала пред прокуратурата още преди месеци.
"Имате деца. Преди два дни получих най-смущаващия имейл: Кажете ѝ на съдия Цариградска, ако не млъкне, децата и съпруга ѝ ще са с бетонирани крака на дъното на язовира", обърна се към депутатите Цариградска.
"Този механизъм и тази мафиотска структура, която беше изправена и срещу мен, се случва с много сериозно политическо влияние, медийно участие, злоупотреба от страна на прокуратурата както с бездействие, така и с репресивно разследване, както и със злоупотреба със специални разузнавателни средства или с частни компроматни банки", това каза още на народните избраници съдията.
Цариградска посочи, че освен Мартин Божанов - Нотариуса в цялата дейност за натиск са участвали и адвокати. "До май месец 2023 г. за МВР и прокуратурата нямаше престъпление", каза тя. И припомни как през годините са пренебрегвани фактите и доказателствата, които е давала на прокуратурата.
Според съдията използването на специални разузнавателни средства е един от начините за натиск върху магистрати. Били са подслушвани кабинети на съдии, което е тежко нарушение на съдийската тайна, посочи Цариградска. И призова да се провери и какви преписки срещу магистрати има в прокуратурата от 2010 г. насам. "Съдебната власт трябва да се изчисти, но вие имате задачата да изчистите политическия чадър", каза съдията на депутатите.
АКФ: Какво има на информационните носители, иззети от дома на Пепи Еврото
Два компютъра, един мобилен телефон, напечатани и ръчно изписани документи, както и различни носители – компактдискове, лентови носители, касети с ленти, дори една дискета са били иззети от дома на Петьо Петров, известен като Пепи Еврото.
Съдържанието на всички информационни носители е неизвестно. Това твърдят от Антикорупционният фонд, които публикуваха и протокол, за който се твърди, че е отпретърсването в апартамент на столичната улица “Свиленица” в близост до прочутия ресторант “Осемте джуджета”, както и опис на иззетите веществени доказателства при претърсването на този и друг апартамент в същата сграда. Те са кръстили случая СГП-Лийкс.
Процесуално-следствените действия са извършени в малките часове на 30 май 2023 г. в хода на образуваното в Софийска районна прокуратура (СРП) разследване.
Тези веществени доказателства, заедно със събраните при другите действия по разследването, саизпратени на 09.06.2023 г. от СРП на Върховния касационен съд (ВКС). Там по новоприетия механизъм за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници трябва да се администрират сигналите срещу тях, като се препратят към специалния прокурор по разследването на високопоставените ръководители на прокуратурата, добавят от АКФ.
Във фактическата власт на СГП попадат множество веществени доказателства с неизвестно съдържание, които потенциално биха могли да касаят редица административни ръководители в прокуратурата, в това число и такива на самата СГП. За чиято свързаност с престъпната мрежа около Петьо Еврото говорят няколко свидетели в разследването на СРП.
Към събраните материални доказателства от имотите на Еврото в България, трябва да се добавят и онези от негови имоти в Гърция след изпратени от СРП европейски заповеди за разследване до южната ни съседка, които също са се озовали в СГП. И за които слухове из кулоарите на правосъдието говорят, че били с много по-интересно съдържание, към което „нездрав интерес“ проявили някои административни ръководители в прокуратурата.
„Какво всъщност е имало на тези информационни носители, иззети от имотите на Еврото в България и Гърция? Едва ли някога ще научим. Предвид начина на администрирането им по настоящия казус и множеството публично известни данни за това какво се е случвало назад в годините с веществени доказателства по знакови дела“, коментира Николай Стайков от екипа на Антикорупционния фонд.
