Масово работодателите, които са съкратили служителите си през последния месец, не са изплатили последните им заплати, нито са дали обезщетение от една заплата, както е по Кодекса по труда. Това обясни пред бТВ Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Главна инспекция по труда.
След въвеждането на извънредното положение в инспекцията по труда получават 50% повече сигнали от стандартното. "Голяма част от тях са основателни“, каза Стоянов.
Той призова хората, които са съкратени, без да са си получили дължимите заплати или са били принудени да излязат в неплатен отпуск, без тяхно желание, да се обръщат към трудовите инспектори като подават пълна информация. "По този начин ние може да направим проверка, а също и да сигнализираме прокуратурата за грубо нарушение на трудовото законодателство", заяви Стоянов.
„Ако има принуда от страна на работодателя към работника да ползва отпуск против неговата воля – нека сигнализират инспекцията. Явен е страхът на служителите, защото адвокати ни сигнализират предимно, а не работници“, уточни Стоянов.
От ГИТ предупреждават работниците и случижителите да не се съгласяват да напускат по взаимносъгласие, защото така губят голяма част от обезщетението за безработица, което ще получават от бюрата по труда.
Представителят на ГИТ обясни, че няма пречка по време на кризата служителите, които са в отпуск да започнат работа в друга фирма. Той допълни, че неплатеният отпуск няма да повлияе на обезщетението от НОИ като безработен, ако впоследствие работникът бъде съкратен. Ако обаче е работил с намалено работно време, каквато възможност имат фирмите по Закона за извънредното положение, то обезщетението от работодатели при последващо съкращение, ще бъде по-ниско.
АЛТЕРНАТИВА
Междувременно земеделският министър Десислава Танева предложи нова идея за кризата - трайно безработните да работят задължително 14 дни в селското стопанство. „Вече са проведени разговори със синдикатите в земеделието, имаме консенсус и започваме процедура за промяна в Закона за насърчаване на заетостта“, съобщава министърът пред Агрозона.
И преди извънредното положение получаването на социални помощи беше обвързано с полагането на обществено полезен труд. „Предвижда се възможността такава обществено–полезна дейност да бъде и работата по прибиране на реколтата. Надявам се, че това индиректно ще бъде облекчение за тези земеделски браншове, които имат много висока временна заетост при прибирането на реколтата“, обяснява земеделският министър.
Предстои да се разбере как ще бъде регламентирана тази идея. Задължението за полагане на обществено полезен труд бе отменено за периода на извънредно положение. Според чл. 12, ал. 1 на закона с мерките при извънредно положение, "изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат". Именно тук е и задължението за полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в дирекция "Бюро по труда". Според закона за извънредното положение кметовете могат, при доказана необходимост, да мобилизират безработни лица само "за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните здравно-хигиенни изисквания". С други думи, би следвало идеята безработни да помагат на полето да доведе до поредна промяна в закона за извънредното положение. Не е ясно и как ще се заплаща този труд - сега той е безвъзмезден, но е към общините, докато занапред ще е за частни работодатели.
И сега работата в земеделието се признава за обществено-полезен труд - ако безработният работи с еднодневни договори в селското стопанство, за него отпада задължението да отработва и такива дни. Заради извънредното положение бяха направени и допълнителни облекчения - договорите вече могат да се сключват и за целия период на сезонната заетост.
