МВР се крие зад личните данни и следствената тайна, за да не даде подробности за наказаните си служители заради бруталното полицейско насилие по време на протеста на 10 юли.
Това става ясно от писмо на шефката на дирекция Правно-нормативна дейност в МВР Росица Грудева до директора на СДВР старши комисар Георги Хаджиев. С него Грудева препраща на Хаджиев искането на "Сега" да бъдат предоставени имената, длъжността, вида дисциплинарно наказание и конкретното нарушение на всеки от четиримата служители, за които МВР съобщи на 27 юли, че ще бъдат санкционирани заради използването на ненужна физическа сила срещу протестиращите. "Сега" търси и информация откога тази лица са служители на МВР и на спец полицейските сили, както и дали в миналото са им налагани дисциплинарни наказания, за какво и какви.
Грудева инструктира Хаджиев да отговори на заявлението, като се съобрази с това, че Закона за достъп до обществена информация не се отнася за достъп до лични данни. Също така му обръща внимание, че според прессъобщението на МВР за наказанията, преписката е изпратена в Софийската районна прокуратура. А данни от преписки могат да се разгласяват само с решение на наблюдаващия прокурор.
Освен всичко съобщението на МВР гласеше, че "със заповед на министъра на вътрешните работи ще бъде наложено тежко дисциплинарно наказание на един ръководен служител" от спецотдела. От писмото на Грудева сега се разбира, че всички наказания ще бъдат наложени от СДВР, т.е. на ръководния служител му се е разминало.
От седмици "Сега" безуспешно опитва да получи информация от прокуратурата дали и какво работи по случая.
"По-голямата част от исканата информация е обществена - длъжности, деяния, преценка на какви нарушения са допуснати и какви негативни последици ще има за тези действия. Тази данни не са и не могат да бъдат лични данни", това обясни пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". Той допълни, че при гаранция, че служителите няма да бъдат идентифицирани, другата търсена информация не само, че не е лични данни, но е очевидно публична. Защото трябва да е ясно как длъжностните лица прилагат сила спрямо граждани и нарушават закона и дали това се търпи от правовия ред или се санкционира.
Кашъмов смята още, че информацията за дисциплинарните производства не може да бъде крита зад следствената тайна. Според него ако изпращането на даден документ в прокуратурата се използва като повод да бъде покрит с чадър, това е само формален претекст за непрозрачност на институциите.
Адвокатът припомни още, че полицейското насилие е било сериозна тема за България преди време и страната не веднъж е осъждана в Страсбург заради това. ГЕРБ поеха ангажимент за елиминирането на този проблем и ако вместо това той се завръща, трябва да понесат политическата отговорност за това, смята юристът.
