"Страшно е. Усещаш го. Чуваш гората, странно някак. Не мога да го опиша. Пълзи. Идва. Мъж съм, но ме хвана страх".
"Една минута бе. Ако беше продължило втора, щеше всичко да замине. Нас нямаше да ни има".
"Жената почна да плаче. Страх, това е. На мен стресница ми излезе, сега трудно говоря".
"Какво виждаш ли? Черно, нищо не виждаш. За секунди е - дори не разбираш какво е".
"Просто като видях какво се задава, запалих колата и избягах".
Всички тези думи са на мъже от селата Партизани и Лопушна, община Дългопол, Стара планина. На 4 ноември по обед там се разиграва нещо невиждано. По-специално - разиграва се в Партизани (в Лопушна - леко). "Циклон, придружен от ураганен вятър и дъжд", съобщава официално община Дългопол постфактум.
Но така поднесена, информацията подминава какво точно е сполетяло Партизани. А вероятно така е поднесена, защото бурята се разпростира в много по-голям ареал, местните специфики не са интересни. Но, всъщност, в Партизани се случва природно явление, непомнено от местните хора - за минута-две небето и земята сякаш се сблъскват насред ураган, грохот, тътен, тъма. След това - нищо. Ураган за минута-две!
Жертви няма. Отнесени са покриви, изолации, дървета, огради... Щетите не са върху цялото село, а върху стотина къщи, на които са си "поиграли" ветровете. Пострадала е и градинката край кметството.
Едни са чули прииждаща сила. Други просто са я усетели как настъпва. Трети са видели черен облак. На мига всички са се скрили кой където може. Трудно могат да обяснят как точно е изглеждала действителността навън. Трудно могат да разкажат и какво са изпитали. Във всички обаче е останал един общ спомен: страх - спонтанен, човешки... И всички са единодушни: такова чудо - тъй страшно, опустошително, заедно с това кратко, от там и непонятно - не е било.
Дъжд не е валял, паднала е лека градушка. Ако има дума, с която всички се съгласяват за явлението, е "торнадо".
"На 87 години станах, такъв вятър не съм виждал. Дъщерята идваше насам по това време, влакът спрял - ни напред, ни назад", казва Исмет Сукрю. "Като малък съм виждал нацепени дърва да се носят из въздуха, сякаш са мексиканска вълна. Но като това сега чак - не", твърди и 71-годишният бай Рефик.
А как жените възприемат нещата? "Не ща да разказвам. Не ща да си спомням. Три пъти ме събори на двора. Три пъти". Това са думи на възрастна жена в забрадка, пожелала да остане анонимна.
В древни времена хората щяха да нарекат случилото се "хала". Сега учените трябва да кажат какво е било - торнадо в планината ли наистина, друго ли... - трудно е за определение, след като никой не го е освидетелствал в реално време. Темата вероятно е относима към климатичните промени. А също и, в широк смисъл, към настоящия ураган в Източна България.
Независимо какво-как, за хората в Партизани остава и равносметка - колко крехка е човешката съдба, как всичко може да се промени за секунди. Тоест, няма новина.
