Нотариалната камара настоява да се въведе наказателна отговорност за свидетелите, по чието лъжесвидетелстване се придобиват недвижими имоти по давност. Това се казва в становище на камарата, която сега тя е изпратила по законопроекта за изменение и допълнение на закона за кадастъра и имотния регистър. Самият проект бе внесен в Народното събрание през септември т.г.
В становището се казва, че "с оглед премахване на обществените притеснения за последиците от изтекла придобивна давност в полза на някое претендиращо лице, следва да се предвиди въвеждане на наказателна отговорност на свидетелите по обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели". Нотариусът издава или не издава нотариалния акт, опирайки се изцяло на свидетелските показания, като за свидетелите към настоящия момент не е предвидена никаква наказателна отговорност в случай на лъжесвидетелстване, посочват от Камарата.
Оттам твърдят и, че нотариусът прави своите изводи за владението на недвижимия имот именно от разпита на тримата свидетели, явяващи се пред него. Нотариусите подчертават, че тези свидетели се посочват по указания на собственика, но актът на допускането им до разпит пред нотариус е на „кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице“.
Според Нотариалната камара следва да се допълнят разпоредбите на Наказателния кодекс със създаването на нов текст, чието систематично място е в глава девета „Документни престъпления“. Нотариусите посочват и вариант на текста, който да се запише в Наказателния кодекс. Проекторазпоредбата предвижда, че „който в качеството си на свидетел пред нотариус или помощник-нотариус устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина в образувано нотариално производство се наказва с до 5 г. затвор.
Според Нотариалната камара, всичко това е от изключителна важност, тъй като годишно в страната се вписват повече от 500 000 акта и нотариусите формират преценката си за наличието на вещни права и взимат решение за издаване или не на акт от представените от страните писмени доказателства, а в примера с обстоятелствената проверка и от свидетелските показания.
В началото на годината Нотариалната камара предложи и двойно увеличаване на срока, след който да може изобщо да има придобиване по давност на имот при т.нар.недобросъвестно владение. Сега този срок е 10 години, а предложението е той да стане 20 години.
Конкретен повод за това предложението и за сегашната идея за наказателна отговорност, станаха извършени обстоятелствени проверки и придобиването на имоти в Пазарджишка област, след които хора се оплакаха, че са агубили собствеността си върху терени. Те установиха, че вече не разполагат със земите си, когато се опитали да ги продадат. Вече има и съдебни решения в полза на гражданите. Наскоро бе обявено и че Районна прокуратура-Пазарджик наблюдава две досъдебни производства, по които се извършва разследване във връзка с постъпили сигнали за незаконно придобиване на земеделски земи в землищата на с. Сбор и с. Априлци, обл. Пазарджик. До този момент обаче няма каквато и да е публична информация за някакъв резултат от разследванията.
В някои от случаите оплакванията бяха свързани и с ролята на нотариуси. Тогава от Камарата обясняваха, че нотариусът издава констативен нотариален акт при липса на документи за правото на собственост чрез разпит на 3 свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството по указание на собственика и не е задължително да са съседи на имота.
И по онова време се подчертаваше, че актът за допускане на конкретните свидетели в това нотариално производство, което е и съдебно производство, е на кмета на общината или на определено от него длъжностно лице и, че нотариусът е изцяло обвързан в своите изводи от изявленията на свидетелите
Заедно с разясненията кой каква отговорност носи в този процес, Нотариалната камара направи и тогава предложения за справяне с тези проблеми, които водят до драми със собствеността не само в Пазарджишко, но и в цялата страна.
„Нотариалната камара предлага на законодателя да прецени дали да не се възстанови изискването за изтичане не на срок от 10 години за придобиване на имот по давност (както е сега), а на срок от 20 години, какъвто е съществувал в стария, отменен Закон за давността“, заявяват от камарата.
Те предлагат и да се възстанови правилото на отменения Закон за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариалните дела, от 1885 г., според което свидетелите се призовават винаги по указание на общинското управление, а не на претендиращия за правото на собственост.
„Следва законодателят да прецени и дали е необходима промяна на действащия Наказателен кодекс, за да може във всички случаи да се търси наказателна отговорност от свидетелите в тези съдебни охранителни производства“, посочиха тогава още от Нотариалната камара.
Позицията на нотариусите е, че обстоятелствените проверки не трябва да се отменят, а да се променят условията и процедурата за провеждането им. „Новата процедура трябва да ангажира в по-голяма степен кметовете и определените от тях длъжностни лица при избора на свидетелите“, обявиха нотариусите..
Сега те припомнят и, че концепцията на Нотариалната камара за електронно вписване и онлайн удостоверявания е представена още преди 2 години на Министерството на правосъдието и Министерството на електронното управление, а през септември т.г. и на Министерския съвет по повод проекта за цифровизация на административни услуги.
