След продължили година опити в Народното събрание да бъдат наложени промени в начина, по който депутатите гласуват, новите формации се предадоха и се върнаха към парламентарната практика на ГЕРБ.
Става въпрос за минималния брой депутати, които да участват в гласуване. 45-ото и 46-ото Народно събрание от 2021 г., които бяха доминирани от ИТН, ДБ и ИБГНИ, възприеха подхода, че поне 121 парламентаристи трябва да са участвали във всяко гласуване. Тази инициатива новите политически сили подеха с доброто намерение да се засили легитимността на гласуваните от Народното събрание закони и решения.
Реалностите на политиката и хаотичното ежедневие на законодателната работа обаче произведоха единствено дълги спорове и обвинения в нарушения и машинации. Пример за това бяха одобрените след тежки скандали промени в Закона за НСО в края на миналата година.
Същото се случи и в настоящото 47-о Народно събрание, което се ръководи от ПП, БСП, ИТН и ДБ. Депутатите очевидно не бяха наясно каква е процедурата и колко от тях трябва да са гласували, за да се смята даден законопроект за приет. Затова отново често избухваха спорове, съпроводени с остроти и нападки.
Тази сутрин председателят на парламента Никола Минчев разреши казуса по най-простия начин. Той обяви, че Народното събрание ще се върне към практиката, прилагана до 44-ия парламент включително (последният, в който господар беше ГЕРБ) – едно предложение ще се смята за прието, когато в негова подкрепа са гласували повече от половината от последно регистрилите се народни представители или съобразно последната проверка на кворума.
Минчев се обоснова, че прилаганият през последната година подход не е нормативно закрепен и, съответно, не представлява задължително изискване при работата на депутатите. От правна гледна точка той е прав – в правилника на парламента е записано, че разглеждано в пленарната зала предложение се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители, освен ако в Конституцията е предвидено друго.
Факт е обаче, че по този начин се обявява провалът на опита да се придаде повече легитимност на нормативните актове, приемани от парламента. Създава се и подозрението, че по този начин някои формации от мнозинството се опитват да увеличат шансовете да бъдат приети техни предложения, за които няма единство в четворната коалиция. Например, предстоящият избор на управител на БНБ, както и висящият въпрос дали страната ни да предостави военна помощ на Украйна. В процедурните правила за избор на гуверньор е записано, че за избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите депутати - което обаче не означава, че ако се беше запазил стария подход, нямаше да възникне проблем при гласуването.
