Тежка битка около регулирането на дейността на фирмите за събирания на вземания, още познати като колекторски фирми, се заформя в Народното събрание. В центъра й стоят промени в Закона за защита на потребителите, изготвени в правосъдното министерство и внесени от депутати от ГЕРБ, както и поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на “Обединени патриоти”. В схватката вече се намесиха асоциациите на потребителите и на колекторите. Прозвучаха и обвинения в лобизъм, насочени към правосъдното ведомство.
В Закона за защита на потребителите се създава нова глава, посветена на вземанията по потребителски договори, в която се описва процедурата по събирането им. Уточнява се, че вземанията не могат да се прехвърлят, освен ако потребителят изрично се е съгласил предварително чрез индивидуално уговорена клауза в договора. Не се позволява вземането да се прехвърля частично или на няколко кредитора. Изрично се забранява на новия кредитор да начислява такси, неустойки, санкции или лихви, които не са предвидени в договора с предишния кредитор – иначе ще бъде наказван с глоба, която може да стигне до 10 000 лв.
В същото време в проекта се казва, че потребителски дълг може да се прехвърля само на фирми, които присъстват в регистъра на БНБ като събирачи на вземания. Това е един от текстовете, които предизвикват тревогата на Асоциацията за защита на потребителите. В своето становище от организацията посочват, че така се отнема възможността на длъжниците да изкупят дълговете си и се дават правомощия на колекторските фирми в противоречие с конституцията. Подчертават още, че в проекта няма предвидени никакви механизми за ефективен мониторинг и контрол над събирачите. Оценката им е, че законът е лобистки, за което директно обвиняват правосъдния министър Данаил Кирилов. Неговото ведомство е изготвило проекта, но се опитва да го „прокара през задната врата на парламента” чрез депутатите от ГЕРБ, заявяват от асоциацията.
Другата линия на конфликта засяга поправките в ГПК на патриотите, в които е залегнала процедура за доброволно изпълнение. По искане на кредитора съдебният изпълнител може да изпрати покана на длъжника да обслужи доброволно дълг, за който няма издаден изпълнителен лист. Длъжникът ще разполага с два месеца да реагира като започне плащания. Така ще се създаде възможност за погасяване на дългове без да се стига до съд, обосновават се вносителите.
От Асоциацията на колекторските агенции в България категорично се противопоставят на инициативата. Според събирачите на дългове и в действащото законодателство – в Закона за частните съдебни изпълнители, е предвидена възможността да се изпращат всякакви покани към длъжника, включително и за доброволно изпълнение. В ГПК пък били налице два способа за доброволно изпълнение, което не налагало добавянето на нови такива, твърдят още колекторските фирми.
В същото време предложението на патриотите се радва на подкрепата на асоциацията на потребителите. „Свидетели сме на яростна публична и подмолна атака от Асоциацията на колекторските агенции и няколко адвокати. Съвсем ясно е, че техните интереси са пряко засегнати. Евентуалното въвеждане на доброволното изпъленение ще даде възможност на длъжниците да си уредят взаимотоношенията с кредиторите, без да се минава през съдилища. Тоест облекчаване на съда от дела за дребни суми, а гражданите няма да плащат лихви, такси и хонорари за някои юристи и адвокати”, заявяват от асоциацията.
И двата законопроекта преминаха на първо четене в пленарната зала на парламента. Най-вероятно разглеждането им на второ четене ще остане за есента, освен ако депутатите се откажат от лятната си ваканция или я съкратят. Същото се отнася и за промените в Закона за задълженията и договорите, внесени от ГЕРБ и патриотите, с които обещават да сложат край на фигурата на "вечния длъжник".
