Подемът на електронните услуги при предишния кабинет явно достигна връхната си точка и въвеждането им започва да буксува. За по-нататъшни улеснения към гражданите трудно може да се говори, тъй като те се спъват във всякакви проблеми на бюрокрацията и ведомствата твърдят, че не могат да ги въведат. Това се вижда от отговори на трима служебни министри на въпроси на депутата от ПП-ДБ Божидар Божанов в рамките на парламентарния контрол. Те засягат липсата на служебен обмен на информация, както и липсата на по-лесен достъп до системата на ТЕЛК.
С изрични текстове в закона за електронното управление предходният парламент забрани на държавната администрация да иска от гражданите информация, която вече е налична в държавните регистри. Както вероятно са установили много граждани обаче, този текст не успява да изкорени десетките изисквания да се предоставят вече съществуващи данни в други ведомства.
Единият въпрос например засяга социалните помощи, за които все още се изисква служебна бележка за доходите. Доходите се декларират пред НАП, така че тази информация е налична в държавните институции и не следва да се изисква отново от гражданите по силата на текстове от закона за електронно управление, изтъква Божидар Божанов.
Служителите на дирекциите "Социално подпомагане" ползват служебен обмен във всички случаи, когато това е възможно, отговаря социалният министър Ивайло Иванов. Не може обаче да се замени бележката за доходите, тъй като за социалните помощи се вземат предвид брутни доходи за определен период, а НАП води сметка на облагаемите доходи, при това само на годишна база, обяснява министърът. Не може да се премахне и документът за семейно положение, защото не съществува база с данни, която дава сведение за съжителстващите лица и за доведени, заварени и настанени деца. Социалните работници обаче обменят служебно информация с десетки други служби - НОИ, МВР, МОН, Агенцията по заетостта, Агенцията за хората с увреждания.
Не може да бъде облекчен и редът, по който българите в чужбина сменят документите си за самоличност в консулските служби, става ясно от друг отговор на въпрос от Божанов. Те все още трябва да попълват на ръка личните си данни в заявлението. За тях не може да се въведе предварително попълване на информацията от служебните регистри, защото на служителите в консулските служби не може да бъде предоставен достъп до Националния регистър на българските лични документи, обяснява в кратък отговор служебният премиер Димитър Главчев, който е и външен министър.
Няма скоро да се улесни и достъпът до електронната система за медицинска експертиза въпреки известния хаос с ТЕЛК. Тази система не изпълнява друго заложено в закона за е-управление изискване - да предоставя достъп чрез общата система за е-автентикация, която се поддържа от министерството на е-управлението. Здравният министър Галя Кондева обяснява, че здравословното състояние е специална категория лични данни и тя е под по-голяма защита от останалите. Тя изтъква още, че е-системата за медицинска експертиза е за служебно ползване и на практика не е електронна услуга. Въпреки това към нея все пак е предвиден достъп на пациентите, но единствено с квалифициран електронен подпис, който все още нищожен процент хора у нас използват.
Изискването за е-подпис е в дъното на по-големия проблем с достъпа до електронното здравно досие на пациента, в което се отразява всяка негова хоспитализация, преглед и т.н. При предишния кабинет имаше опит да се премахне това изискване, но след голям ропот от всички страни, проектът се забави. Лесният достъп до здравното досие - например чрез qr код, би разкрил измамите, с които се източва здравната каса от името на пациента - фиктивни хоспитализации, несъществуващи операции и т.н. Затова и съпротивата в системата срещу въвеждането му е огромна.
