Ден след като Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров бяха вкарани в затвора с окончателни присъди за поискан и взет подкуп, Върховният касационен съд получи зелена светлина да публикува решението си по делото срещу бившата кметица на столичния район "Младост". (За причините за забавянето вижте по-долу.)
След почти 8 месеца размисъл на 9 ноември ВКС излезе с окончателния акт по делото за корупция. Върховните съдии Румен Петров, Спас Иванчев (докладчик) и Татяна Грозданова потвърждават изводите на апелативната инстанция и само намаляват наказанията на тримата. Така окончателно Иванчева получи 6-годишна присъда и бе осъдена да плати 12 000 лв. глоба. Петрова е осъдена на 5 години затвор и 10 000 лв. глоба. Присъдата на Дюлгеров е 4 години лишаване от свобода и 8000 лв. глоба.
Първата инстанция - специализираният съд, ги призна за виновни само за поискан подкуп от 187 500 евро от бизнесмена Александър Ваклин, за да му придвижат преписка за проект в местността "Камбаните"
Апелативният спецсъд обаче прие за доказано, че и искането и приемането на подкупа е доказано. Върховните съдии се съгласяват с това. Така е прието, че Иванчева е поискала 250 000 евро, после е намалила размера на така поискания подкуп на 187 500 евро, а на 17 април 2018 г. е приела 70 000 евро.
Мотивите на ВКС
Върховните съдии отхвърлят всички възражения на защитата за допуснати нарушения по делото. Те не са съгласни с твърденията на адвокатите, че показанията на Ваклин са приети безкритично, а обясненията на Иванчева не са обсъдени. "Показанията на свидетеля Ваклин са важно обвинително доказателство, което не е било нито подценено, нито надценено", пише в решението на върховния съд.
ВКС не е съгласен, че осъдителната присъда почива на предположения. Според него "по време на наказателното производство са установени неизменни факти". Според тях няма нарушения и при използването на специални разузнавателни средства.
"Правно неотносимо е дали свидетелят Ваклин се е срещал със служители на ДАНС и КПКОНПИ, или с наблюдаващ прокурор, дали е определяна линия на поведение и са давани тактически указания. Ако подсъдимата Иванчева не беше поставила непреодолими препятствия от административен характер - чрез умишлено бездействие и беше изпълнила задълженията си по тази преписка (на Ваклин, б.а.), то тогава тези действия биха били напълно безпредметни. (...) Няма никакво основание да се приеме, че органите на ДАНС, КПКОНПИ и на държавното обвинение са били информирани за поведението на подсъдимата Иванчева по отношение на свидетеля Ваклив, преди той да се обърне към тях, или пък че те преднамерено са го изпратили да провокира подсъдимата", казват още върховните съдии.
Съдът подчертава, че Иванчева е изнудвала Ваклин чрез бездействието си по преписката му. "Практически едно подобно бездействие може да се дължи на чисто субективни качества на кмета на района, например нежелание да се изпълняват служебни задължения, било то поради некомпетентност, леност или по други причини. По делото обаче по безспорен начин е установено, че подсъдимата Иванчева е била достатъчно активна в служебната си дейност и упражняваното от нея бездействие има друг, съвсем целенасочен характер", сочи съдът.
В решението му четем още: "Бездействието е било целенасочено, мащабно и не само по отношение на свидетеля Ваклин, и предразположението към подобен вид престъпления е било ясно очертано в начина на изпълнение на служебните й задължения (наложило оплаквания пред централното общинско ръководство)".
Според съда "в нито един момент свидетелят Ваклин не е предприел инициатива да даде пари, без да са му поискани. Вярно е, че е демонстрирал желание да разреши възникналите затруднения и да изключи фактора време, който му носи финансови загуби, но подсъдимият Дюлгеров е този, който добре е познавал другите две подсъдими и е уведомил, че тези затруднения могат да бъдат разрешени само по един начин - с подкуп. Двете подсъдими никога директно не са поискали подкуп, но това не демонстрира нежелание да се извърши престъплението, а е направено единствено с предохранителна цел, чрез използване на посредника Дюлгеров".
Защо върховният съд намалява наказанията
Дейците не са с изключително висока степен на обществена опасност, съгласява се ВКС с долната инстанция. "Проявената упоритост при злоупотребата със служебното положение, макар далеч да не е положителна характеристика, все пак не разкрива някаква изключителност на степента на обществена опасност на подсъдимата Иванчева. Същото се отнася и за действията на другите двама подсъдими. "Иначе за касационният състав е очевидна не само злоупотребата като квалифициращ признак, но и като такава на общественото доверие, което е облякло подсъдимата Иванчева в мантията на представител на изпълнителната местна власт", пише в решението.
Начинът на упражняването на изборната изпълнителна власт, злоупотребата с доверието на избирателите не са положителни характеристики на личността на подсъдимата Иванчева. Независимо от формата на съучастие и липсата на пряко избиране, подобна оценка се отнася и за подсъдимата Петрова, пише ВКС.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита продължителния период на задържане на подсъдимите, който не може да бъде обусловен от тяхна изключително висока степен на обществена опасност. "Не е от толкова съществено значение, но все пак следва да се отчете и сравнително продължителният период на провеждане на наказателното производство, който сам по себе си играе и самостоятелна роля при постигане целите на наказанието", обясняват съдиите защо редуцират присъдата.
Отложена публичност
Прокуратурата върза ръцете на Върховния касационен съд да публикува решението си по делото "Иванчева" до петък следобед, тъй като едвав тогава прати официално уведомление, че е предприела действия по привеждането на ефективната. Така се стига до абсурда тримата да са вече в затвора, а съдът не можеше да обяви публично защо ги е признал за виновни.
От прокуратурата обаче казаха пред "Сега", че нищо не бавят и имат готовност веднага да уведомят съда, но те самите все още не са уведомени официално от Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието, че осъдените са приведени в затвора. От МП казаха, че писмата до прокуратурата са пратени. Явно тежката бюрократична машина в крайна сметка се задвижи, защото в петък следобед ВКС получи заветното писмо от прокуратурата.
Законът за съдебната власт казва, че актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на сайта на съда. Съдилищата нямат право да публикуват решенията си, с които присъдите са влезли в сила, докато не получат уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение. Това правило практически се заобикаля от прокуратурата, която първо пуска съобщение, за да се похвали за присъдата, а след това дава зелена светлина за огласяването й.
Откъде идва проблемът
През 2017 г., уж за да бъде ограничено бягството на осъдени престъпници, бяха направени законови промени, които ревизираха изискването съдебните актове да се публикуват незабавно в интернет. Това едва ли е помогнало срещу укриването на осъдени, тъй като те като страни по делата, както и адвокатите им, имат право на достъп до актовете на съда и преди качването им онлайн. Освен това законовите промени позволиха на съдилищата да си тълкуват кога какво да публикуват. До закриването си, например, спецсъдът не публикуваше присъдите, които четеше като първа инстанция, макар и те да се произнасят в открито заседание. "Това е в колизия с принципа на публичност. Противоречи на здравия разум и логиката", коментираха преди време пред "Сега" върховни съдии.
Върховният касационен съд и Висшият съдебен съвет поискаха парламентът да разтълкува спорните разпоредби от НПК и ЗСВ, но това така и не се случи. Дано в този парламент проблемът най-сетне да бъде поправен, коментираха пред "Сега" магистрати.
