Тази година предстоят избори за Европейски парламент, частични избори в населените места, където бяха касирани местни вотове от 2023 г., а вероятно и предсрочни парламентарни избори. Въпреки това изборната система на страната остава обременена от тежки проблеми, които не привличат вниманието нито на политическите партии, нито на Централната избирателна комисия (ЦИК).
За това алармираха участниците в Обществения съвет към ЦИК. По повод 10-годишнината от създаването си съветът проведе днес конференция по недъзите на изборния процес. В него традиционно участват неправителствени организации, които имат опит в наблюдението на избори. При последните големи промени в Изборния кодекс, които се направиха в края на 2022 г., ГЕРБ пробва набързо да закрие съвета – ход, зад който някои от гражданските сдружения привидяха желание на ЦИК да се отърве от съвета, който често критикува комисарите. Това обаче предизвика бурен политически скандал и хората на Бойко Борисов оттеглиха предложението.
На конференцията днес, освен членовете на съвета, участваха социолози и политолози, както и политици – Мирослав Иванов и Надежда Йорданова от ПП-ДБ, Филип Попов от БСП, общинският съветник Ваня Григорова, Мая Манолова от "Изправи се БГ". Отсъстваха обаче представители на ЦИК, което означава, че голяма част от поставените въпроси и проблеми останаха без отговор от хората, които пряко отговарят за организирането и провеждането на избори.
Лавината от недействителни гласове
Невалидните бюлетини остават огромен проблем за българските избори, особено след като машинното гласуване беше обезсмислено с изборните промени от 2022 г. По данни, представени на конференцията, техният дял възлиза на около 17 процента от гласовете на местните избори, проведени миналата година.
Наблюдава се ясна тенденция, при която колкото е по-малко населеното място, толкова повече растат недействителните гласове – те са по-малко от 5 на сто в София, над 12 процента в областните градове, 18 на сто в малките градове и 20 процента в селата. В огромната си част те се дължат на грешки, направени от избирателите, които най-често отбелязват в бюлетината преференция без да посочат партия. На второ място като причина е пускането на бяла бюлетина, което вероятно може да се приеме като форма на протестен вот. В останалите случаи се наблюдава използване на други символи, освен разрешените, че дори и отбелязване на две партии.
Тук решенията варират от връщане на машинното гласуване, което не позволява невалидните бюлетини, до ограмотителни кампании за избирателите и проверка на недействителните гласове от минали избори, без което не може да се открие същината на проблема. Всичко това обаче зависи от парламента, правителството и ЦИК.
Ползата от видеонаблюдението
Почти повсеместни бяха положителните оценки за видеонаблюдението върху работата на секционните избирателни комисии (СИК) след края на изборния ден. Такова наблюдение се провежда вече два поредни вота. То доказа своята полезност, когато извади наяве случаи на опити за манипулиране на изборния резултат на местния вот, както беше в секция в село Малорад във врачанска област. Организаторите на конференцията бяха довели и свидетели на сходен скандал в монтанското село Габровница. На места видеонаблюдението беше допуснато като доказателство в съда в дела по жалби за касиране на изборните резултати.
И тук обаче има проблеми – на първо място, заради неспазването на инструкциите за провеждането му от страна на СИК-овете. Вина, според Обществения съвет, носи и ЦИК – указанията на комисията засягат предимно техническите изисквания за боравене с камерите, тоест, те са по-скоро технически, отколкото методически. ЦИК не желае да инструктира СИК да се показват бюлетините пред камерите, така че да можем ясно и недвусмислено да разберем какво се случва, за кого е подаден вотът и дали е отчетен правилно, смята председателят на съвета Цветелина Пенева.
Членът на съвета Дончо Пачиков съобщи, че се водят разговори с националния институт по криминалистика, за да се изработят стандарти за видеонаблюдението, което да позволи използването му като доказателство в съда. Представител на института потвърди, че криминалистите са готови да изготвят насоки за техническите спецификации и процедурите за работа с камерите, така че да носят надеждна информация, която може да се ползва в досъдебни производства.
Непотребната изборна администрация
Проблем, който непрестанно се повдига, но никога не получава решение, е въпросът за подбора на членовете на избирателните комисии. В момента те се определят от парламентарните партии, тоест, чрез политически квоти. Това са хора, които са необучени и политически зависими, изтъкна Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".
Според Цветелина Пенева решенията могат да се търсят в две посоки. Първо, да се върне машинното отчитане на резултатите, както беше преди законовите промени от 2022 г. Вторият възможен подход е да се създаде постоянно обучително звено към ЦИК за секционните комисии. То ще трябва да притежава база данни с членове на СИК, участвали в предходни избори, които да бъдат в непрекъснат процес на обучение. Пенева със съжаление констатира, че тези предложения не се отчитат от ЦИК. Изборният наблюдател Стоил Стоилов напомни, че за тези неща се говори вече 10 години, но без да се прави нищо.
Ликвидираното машинно гласуване
Макар че беше практически обезсмислено с промените на "хартиената коалиция", машинното гласуване продължава да се използва за генериране на политически скандали. За това се използва всеки възможен дефект на устройствата. Тук се намеси Веселин Тодоров, изпълнителният директор на "Сиела Норма" - фирмата, която си партнира с ЦИК за провеждането на машинния вот. Той твърдеше, че според неговата статистика няма избори, на които неработещите устройства да надхвърлят един процент. Що се отнася до обвиненията на ЦИК към "Сиела", че заради софтуера на машините е имало проблеми с отпечатването на бюлетините, Тодоров коментира, че на софтуера му няма нищо, а проблемът е, че ЦИК използва хартия, която не отговаря на спецификите на машините. Той твърдеше, че производителят на машините в Тайван вече отказва да признава гаранцията на машините при повредени принтери, именно защото не се ползва подходяща хартия и ролки.
Тъй като ЦИК нямаше представители, нейната версия по казуса не можа да се чуе.
Какво казаха политиците
Надежда Йорданова обяви, че в парламента засега не се обсъжда възможността да се измени Изборният кодекс преди евроизборите. По думите й, още в началото на мандата е постигнато съгласие, че това ще се случи, едва когато управляващите са наясно какво искат да направят. Тя подкрепи идеите за въвеждане на експертна изборна администрация без партийни квоти. Но предупреди, че "политическият консенсус е далеч от това". А проблема с обучението на СИК-овете обяви за организационен, а не законодателен. С други думи, прехвърли отговорността на ЦИК.
Мирослав Иванов категорично заяви, че решението на проблемите е в машинното гласуване. Според него останалите идеи, предложени на конференцията, биха имали незначителен ефект. Той се оплака, че обществеността не наказва онези политически сили, които са смачкали машинния вот. А те, по думите му, са се напаснали към сегашната система и са се научили как да изкривяват изборния резултат. Така всъщност той говореше за партньорите на ПП-ДБ в парламента – ГЕРБ и ДПС.
Мая Манолова със самочувствие каза, че "10 години Обществен съвет е и 10 години кодекс "Манолова"". Така тя напомни, че ръководеше приемането на настоящия Изборен кодекс в парламента през 2014 г. Манолова също настоя, че машинното гласуване е отговорът на проблемите. И поиска да се въведе забрана за огласяване на социологически проучвания в предизборната кампания, както и на екзитпол в изборния ден – с аргумента, че сега обявяването на такива сондажи убива малките политически сили.
