И трети оправдан по прословутото дело за "албанската сделка" осъди прокуратурата за солидно обезщетение по Закона за отговорността на държавата. Това се вижда от електронното деловодство на Върховния касационен съд, който като последна инстанция определя, че Марио Стоичков трябва да получи 80 000 лв. за незаконното си обвинение.
Сагата започна през 1993 г. със скандала в Министерството на отбраната (МО) покрай изчезнали шест тира с оръжие. През 2012 г. проточилият се 17 години процес срещу четиримата подсъдими завърши с оправдателни присъди, след което започнаха и делата за обезщетение. Искът на Стоичков бе за 120 хил. лв. Първата инстанция му присъди 100 хил. лв., втората вдигна на 120 хил. лв., но върховните магистрати приемат, че това обезщетение е завишено и го намаляват на 80 000 лв. с окончателното си решение.
Марио Стоичков беше единственият цивилен подсъдим за участие в "албанската сделка". Той бе обвинен като помагач в присвояване на 100 минохвъргачки, които са били предмет на сделката и трябвало да стигнат до Албания по време на югоембаргото. Първоначалните обвинения включваха и 10 000 мини от поделението в Горна Малина и 150 пушки "Драгунов", като общата стойност на оръжията беше изчислена на над 17 млн. неденоминирани лева и 670 000 долара. Основен подсъдим по делото беше началникът на Управление "Снабдяване и търговия" в МО полк. Валентин Попински, а останалите двама са заместникът му Стоян Цаков и Николай Николов от тогавашната Национална служба "Сигурност".
В исковата си молба Стоичков твърди, че разследването, водено срещу него 9 години, му е причинило психически страдания, притеснения в личен, семеен и професионален план, накърнило авторитета му и уронило доброто му име в обществото. Твърди още, че заради воденото срещу него дело фирмите, които оставил в България, фалирали и капиталите им били източени, загубил семейния си живот два поредни пъти, като през 2010 г. и втората му съпруга поискала развод, защото не искала да живее с човек, който е преследван от закона. Изгубил близките отношения с децата си и дори най-близките му го третирали различно. Времето, прекарано в ареста, било период на силен стрес в продължение на две години и осем месеца, а постоянната медийна атака срещу него от 1994 г. до 2012 г. също съсипвала емоционално и реално живота му. Свидетелка пък е дала показания пред съда, че бащата на Стоичков изпаднал в шок и се самоубил, когато научил, че синът му е осъден на 20 години.
Върховните съдии приемат обаче, че няма несъмнени доказателства, че разводът на Стоичков и смъртта на баща му са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство. Затова и обезщетението му е намалено до 80 000 лв. Тази сума "съответства на доказаните действително претърпени неимуществени вреди и отговаря на общественото разбиране за справедливост. Този размер отчита болките и страдания, които са доказани и чието настъпване е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, а също удовлетворява и изискването за справедливо възмездяване на морално увреденото лице", мотивират се магистратите.
Досега бившият военен Валентин Попински окончателно осъди прокуратурата да му плати 50 000 лева. На Николов окончателно са присъдени 32 000 лева за вреди.
НАКАЗАТЕЛНОТО ДЕЛО
Делото за пръв път влиза в съда през 1995 г., но е върнато за доразследване и този сценарий се повтаря много пъти през годините, като до 2003 г. е гледано задочно срещу Стоичков, тъй като той е избягал в Чехия. Срещу четиримата беше четена една осъдителна присъда през 2005 г. от Софийския военен съд, който осъди Попински на 25 години затвор, Стоичков и Цаков на по 20 години, а Николов на 15 години. След това тя беше отменена, а делото няколко пъти се разхожда по съдебните инстанции, веднъж беше връщано и от Върховния касационен съд (ВКС). Накрая и трите инстанции оправдаха четиримата подсъдими.
От началото на скандала до 2003 г., Стоичков живее в Чехия, където започнал бизнеса си наново и дори се оженил повторно, тъй като първата му съпруга се развела с него заради множеството негативни публикации в медиите. През юли 2003 г. обаче бил задържан от чешките власти във връзка с искането за екстрадирането му. Там прекарал зад решетките над 4 месеца, след което бил върнат в България и останал в следствения арест до март 2003 г.
Върховният съд отбелязва по наказателното дело, че между ръководствата на министерствата на отбраната на Република България и Албания е имало устна договореност за осъществяване на сделки с оръжие и боеприпаси. Че преговорите с албанците не са били тайна и за тях са знаели както министърът, така и международният отдел, който е дал указания на преговарящите за поведението им, за това, че трябва да бъдат предпазливи. Прокуратурата е пренебрегнала и установеното, че сделките са били необходими за Министерството на отбраната като източник на средства, че към конкретния момент законът е давал на Попински оперативна самостоятелност, че в договора е нямало клаузи във вреда на МО.
