Политическата битка около разследването на „Нексо“ продължава да се разгорещява и заплашва да обхване и други политически формации, освен ПП и ДБ. В парламента вече се правят опити да се навърже и новоучредената партия „Спаси София“, която сериозно ще конкурира по-старите политически сили на предстоящите местни избори тази година.
Това се видя в бюджетната комисия на Народното събрание, където днес изслушваха председателя на Сметната палата Цветан Цветков и изпълнителния директор на НАП Борис Михайлов. Двамата бяха привикани, за да отговорят на депутатски въпроси във връзка с даренията за партиите. Темата заинтересува политиците, след като се разбра, че 15 служители на „Нексо“ са давали пари за предизборните кампании на ДБ. Този факт беше мощно раздухан от герберите, които, макар и без доказателства, намекнаха, че така се доказва наличието на сенчести връзки между компанията и десницата.
Интересът към „Спаси София“ обаче дойде от „Възраждане“. Депутатът от партията Димо Дренчев обяви, че новата формация е имала „пищно учредяване“, и поиска да разбере кога ще стане ясно откъде получава финансирането си „Спаси София“, както и дали е свързана с „Нексо“. Цветан Цветков обясни, че след като партията предостави първия си годишен финансов отчет, може да бъде одитирана по Закона за политическите партии. А след като участва в избори, може да се направи проверка и по Изборния кодекс. Напомни също, че по време на предизборната кампания партията ще трябва да обявява дарителите си. Разочарованият Дренчев коментира, че ще му се наложи да чака до минаването на кметските избори, за да получи отговори на въпросите си.
Хората на Бойко Борисов запазиха фокуса си върху ДБ. Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС се поинтересува дали одиторите работят по възможността чрез даренията от фирмени служители да се заобикаля закона, който не позволява на юридически лица да спонсорират партии. Логиката й беше, че след като толкова служители на „Нексо“ са дарявали ДБ в едни и същи периоди, възникват съмнения, че зад тях всъщност може да стои самата компания.
Цветков изтъкна, че Сметната палата разполага само с данни за размера на доходите на дарителите, но не и за източника на тези доходи. „Ние не можем да направим такива анализи“, констатира той. И дипломатично допълни, че хората му ще имат предвид настоящата ситуация при одита, който извършват в момента.
Асен Василев от ПП обърна изслушването в интересна посока. Той напомни за изтичанията на информация от НАП по време на кабинета „Борисов 3“. И поиска да разбере откъде данните за дарителите от „Нексо“ са изтекли в публичното пространство. Шефът на данъчните Борис Михайлов обаче не можа да му отговори конкретно, а само напомни, че в историята са намесени и други държавни органи – като прокуратурата.
Василев използва момента и за да атакува герберите. Той посочи, че партията на Бойко Борисов редовно харчи през последните години много повече, отколкото е приходът й. И цитира данни, че през 2019 г. приходите са били 9 млн. лв., а разходите – 19 млн. лв. Тук се намеси депутатът от ГЕРБ-СДС Кирил Ананиев, който обясни, че разминаването идва от това, че партията му ползвала пари от държавната си субсидия, които не е изхарчила предни години.
От ДБ обърнаха внимание върху нуждата от по-ясни правила, по които се харчат парите на данъкоплатците от големите политически сили. Депутатът от десницата Мартин Димитров спомена за фрапиращи партийни разходи с публични средства – като покупката на бронирани автомобили. Той обаче не разкри кого има предвид, а и никой от колегите му депутати не реагира. Цветан Цветков напомни, че в партийните отчети липсва разбивка по видове разходи. За да се промени това, трябва да се измени законът.
Същото шефът на одиторите изтъкна, когато нееднократно го караха да коментира факта, че служители на една и съща фирма са спонсорирали редовно една и съща партия. Той заяви, че трябва да се разшири обхватът на одита, който може да извършва палатата. Иначе със сегашните й правомощия не може да се установи дали работещи в една организация правят вкупом дарения.
Депутатите останаха недоволни от изслушването. Те се оплакаха, че проверките на Сметната палата са формални и се правят по документи. Някои все пак признаха, че проблемът опира и до правомощията на одитната институция, разписани в закона. Чуха се препоръки да се потърсят начини да се проверява дали сред политическите спонсори са лица и фирми, които печелят от обществени поръчки или евросредства. Асен Василев направо предложи да се създаде нова парламентарна комисия, която да се захване с партийното финансиране – макар че очевидно на настоящото Народно събрание му остава съвсем кратък живот.
