Президентът Румен Радев започва втория си мандат си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%), което се случва за първи път от началото на първия мандат на Бойко Борисов през 2009 г.
Съществува закономерен за начало на мандат ръст и в доверието към народното събрание и то достига 31,9%, при намаляващо недоверие (56,9%).
Високи са икономическите страхове сред хората – 86,4% очакват ръст на цените. А позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и 15,3% не искат тя да започне преговори за влизане в ЕС при никакви условия
Това са накратко данните от представителното за пълнолетното население на страната проучване от независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ „лице в лице“. Проведено е сред 805 пълнолетни българи между 6 и 14 януари.
Високо доверие към президента
Румен Радев встъпва във втори мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Това прави рейтинг (одобрение минус неодобрение) +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг (наред с армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.
Останалите с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с нарастващо доверие) и Илияна Йотова.
Правителството за пръв път от 2009 г. е с положителен рейтинг
След първия месец работа на правителството на Кирил Петков за пръв път рейтингът е положителен - +5,9. За последно така бе през 2009 г. в при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.
През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Начални положителни сигнали за парламента
Народното събрание традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието към парламента в последните 30 години е имало само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на НДСВ през 2001 г.
В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под 1/5.
От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрение. През януари 2022 г. 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% - недоверие. Останалите не могат да преценят. Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока.
Песимизъм за нарастващите цени
През януари 86,4% от запитаните, и близо 90% в предишното премерване преди три месеца, очакват цените на основните стоки да нарастват. Този показател за последно е достигал подобни нива в края на 2012 и началото на 2013 г. Тогава голямата тревога от цените премина в протести, довели и до оставката на първото правителство на Борисов.
През отминалото десетилетие показателят обикновено бе между 60 и 70%. Плавен ръст започна със ситуацията около коронавируса през 2020 г. и продължи заради протестите през 2020 г. и политическата криза от 2021 г.
Минимални остават дяловете на онези, които очакват спад в цените или поне те да останат същите.
Въпросът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България. 15,3% обаче са на мнение, че при никакви условия не трябва да подкрепяме Северна Македония за ЕС, а 7,6% избират България да изрази подкрепи без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Тези данни показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в спрямо края на 2020 г. Тогава само 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония при никакви условия.