Първият сериозен пробив в четворната коалиция при гласуването на бюджетните закони в Народното събрание е налице. "Демократична България" обяви, че преди второ четене на бюджета на държавното обществено осигуряване депутатите на партията ще внесат предложение максималният осигурителен доход да се запази на 3000 лв. до юли. "Продължаваме промяната" иска да го вдигне от 1 април на 3400 лв. и досега излъчва сигнали, че не отстъпва от това предложение.
Според ДБ увеличение може да има през юли при актуализацията на бюджета, когато трябва да е изработен автоматичен механизъм за увеличаване на максималния осигурителен доход. Новината съобщи в пленарната зала Ивайло Мирчев. След него думата взе Любомир Каримански от ИТН, който преди дни в лично качество се обяви срещу увеличението, и дипломатично обяви, че подкрепя дискусия по въпроса между първо и второ четене.
"Имал съм публични прояви, в които съм казвал, че не е моментът да се вдига максималният осигурителен доход. Можем да дебатираме този проблем. Мисля, че като цяло трябва да го вдигнем, но как да разберем кой е най-точният момент? Всеки има своите аргументи и се надявам в дискусията между първо и второ четене да намерим точния момент. Ако април се окаже точният момент, може би това ще е факт", коментира шефът на бюджетната комисия. "Едно е максималният осигурителен доход да се вдигне от 1 януари и друго е да се вдигне, когато условията и общата икономическа ситуация позволяват това, така че да не затрудняват осигуряващите се", допълни неопределено той.
Каримански обвърза увеличението на максималните осигуровки с тавана на пенсиите, които формално са обвързани според Кодекса за социално осигуряване. "Това допринася таванът на пенсиите да се увеличи във времето, като това може да стане през актуализацията юни-юли", даде надежда той.
Преди ДБ и ИТН, ГЕРБ също защити запазването на стария размер на дохода. Бившите управляващи чак си издействаха реплика от млад депутат на "Промяната", че не са плашили с кръв по улиците, когато от 2019 г. рязко увеличиха максималния осигурителен доход от 2600 лв. на сегашното му ниво от 3000 лв.
Разривът за максималния осигурителен доход бе предизвестен - сигнали за това имаше още преди влизането на бюджетните закони в парламента. Внимателно срещу априлско увеличение на максималния осигурителен доход се изказа и Мартин Димитров (ДБ). "Защо бързаме да увеличим максималния осигурителен доход? Видя ли обществото запушване на пробойните? Когато това се види, когато се разбере, когато се усети, хората ще разберат, че има смисъл да плащат по-високи данъци и осигуровки, защото те няма да отиват нахалост", коментира той и призова да не се приема нищо, което пречи на високия растеж.
Георги Ганев (ДБ) не коментира този въпрос, като предпочете да акцентира на добрите страни на социалния бюджет. Според него той е достатъчно амбициозен като първа стъпка, за да бъде подкрепен. Според Ганев има напредък към това пенсионерите да получават не просто повече пари, а пари с малко по-висока покупателна възможност. Той вижда и че започва работата по инкорпорирането на части от пенсиите в самите пенсии, "след което с вече по-нататъшни стъпки ще има развитие на пенсионната система към по-справедливо отразяване на приноса на всеки осигурен при получаването на пенсия".
Големият проблем, каза Ганев, е изходната структура на пенсионната система. "Тя е разходо-покривна, т.е. доходите на българските пенсионери са покрити от текущите вноски и от тази голяма субсидия, която се получава по линия на държавния бюджет. Тази субсидия формира много голяма част от общия бюджет и целта е този процент да намалява", коментира икономистът, който смята, че жалоните за по-нататъшното намаляване на трансфера са заложени в този бюджет.
Въпреки че резервите на двете партии са известни, социалният министър Георги Гьоков (БСП) все пак демонстрира изненада, макар и да насочи коментара си основно към Красимир Вълчев (ГЕРБ), който защити позицията на бившите управляващи срещу увеличението на тавана за осигуряване. "Изненадвам се, че има хора, които казват, че ще подкрепят оставането на същото ниво. С какви аргументи и мотиви го правите това, не знам. Уважавам много Красимир Вълчев, но това с IT сектора, който е едно изключение, е недобра услуга за самия сектор", коментира министърът. "Разбирам, че бил обиден. Ама дайте да видим българското общество няма ли да се обиди, че високодоходните групи изнасят по-малко тежест от нискодоходните", допълни той.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване бе приет на първо четене със 129 гласа за и 92 против. Срокът за внасяне на предложения преди второ четене е 5 дни, въпреки че ГЕРБ опита да го удължи с мотив да не се претупват нещата, тъй като и без друго бюджетът закъсня. След днешния почти 9-часов маратон с бюджетите на НЗОК и ДОО, утре депутатите продължават гласуването на държавния бюджет.
