Няма виновни за мръсния въздух в София, нито данни, че замърсяването му е свързано с извършено престъпление. Установено е, че въздухът в столицата е с превишени нива на фини прахови частици, но "няма данни за това, някое от тях да е причинено от конкретно лице, нито конкретно лице да замърсило, или да е допуснало замърсяване на въздуха". Това е постановил прокурор Ивайло Петров от Софийската районна прокуратура, съобщи "Дневник".
С тези аргументи прокурор Петров отказва да образува досъдебно производство по сигнала на адвокат Стоян Мадин от миналия декември. "Сега" също се запозна с постановлението.
Мадин смята, че може да се търси отговорност по два текста от НК - чл. 352 и чл. 353а. Първата разпоредба гласи, че който замърсява или допуска да се замърсява въздухът и с това го направи опасен или негоден, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години и с глоба от пет хиляди до тридесет хиляди лева. Вторият текст казва, че "длъжностно лице, което в кръга на служебните си задължения укрие или разгласи невярна информация за състоянието на околната среда и нейните компоненти - въздух, вода, почва, морски пространства - и от това последват немаловажни вреди за околната среда, живота и човешкото здраве, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от сто до хиляда лева".
Прокуратурата обаче твърди, че не е установено длъжностно лице да е укрило или да е разгласило невярна информация за състоянието на въздуха.
От постановлението се разбира, че прокуратурата е наблюдавала данни за нивата за замърсяване на въздуха за периода от началото на декември 2019 година до края на януари 2020 година. За тогава има отчетени завишения на всички станции, които мерят въздуха. Посочени са и конкретни дати, на които има превишаване. Прокурорът обяснява, че за разлика от азотните оксиди за фините прахови частици законодателството (европейското и национално) не определя алармен праг. "Съответно няма разработена и приета инструкция за информиране на населението при превишаване на установени алармени прагове. Такъв алармен праг не е определен и в насоките на Световната здравна организация, тъй като наличната към момента информация не позволява да бъде направена преценка за концентрацията на ФПЧ10 в атмосферния въздух, под която не се очаква отрицателен ефект върху засегнатото население", пише още в постановлението. И се допълва, че по закон при регистрирани превишения мерки се предприемат от общинските власти.
За да стигне до извода, че няма престъпление, прокуратурата е изискала справки от всички институции, ангажирани с темата - Столичната община, инспекторатът, Министерството на околната среда и водите и т.н. От тях се разбира, че замърсяване има, като наблюдаваният период е декември 2019 година - края на януари 2020 година, но за това са взети мерки в изпълнение на програмата на Столична община, както и от екоминистерството, служителите на инспектора извършват постоянно проверки, като има установени административни нарушения, за които са образувани административнонаказателни производства.
"Нито едно от деянията, за които са образувани административните преписки, не съставлява престъпление", пише още в постановлението си прокурор Петров.
От събраните справки се разбира, че нито екоинспекцията в София, нито екоминистерството, нито Столична община и други институции "разполагат с информация за количеството "натрупана прах" на територията на София, като за същото няма и нормативно задължение". "В същото време Столична община извършва мерките "оросяване, машинно метене и миене на улици и булеварди за отстраняване на отложените количества прах". Тези мерки се предприемат, когато атмосферните условия позволяват това, обикновено през зимата не се изпълняват".
От събраната информация става известно още, че за периода от началото на януари 2020 година до началото на февруари 2020 година причинител с най-голям дял във фините прахови частици - 36%, е именно повторното разпрашаване на почва и прах от улиците. Според държавното обвинение това би следвало да доведе до приемане на допълнителни мерки от страна на Столична община.
Постановлението на Петров е май месец, но въпреки че прокуратурата би трябвало да уведоми подателя на сигнала, не го е сторила. Според адвокат Мадин извършената проверка не е задълбочена, а е едностранна, липсват експертни оценки за въздействието на замърсяването. Това е и една от причините, заради които той ще обжалва отказа от разследване.
Мадин коментира пред "Дневник", че отказът да се образува досъдебно производство показва, че предварителните проверки са пример за неефикасност. Според него извършените действия не са били пълни и задълбочени.
"Наистина в сигнала са посочени конкретни дати през декември на 2019 г., на които е имало завишени стойности на фините прахови частици, и някак си прокурорът и полицията са се концентрирали именно върху този времеви отрязък. Проблемът е много по-комплексен и затова е трябвало по мое мнение да изследват един по-дълъг период. В края на своето постановление прокурорът констатира, че в периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г. са регистрирани превишавания на средноденонощната норма на ФПЧ, но не е установено някое от тях да е причинено или да е допуснато от конкретно лице. Наказателният кодекс обаче казва друго, той използва замърсява (не замърси) и допуска замърсяване ( не допуснал да се замърси), което показва, че и в двата случая или имаме продължително, натрупани с месеци или години поредица от действия, или едно бездействие за един продължителен период", коментира юристът.
Според него не са идентифицирани длъжностните лица, които през например последните 2-3 години са имали задължения да се справят с проблема. "Така например на общинско ниво имаме едно управление, което вече действа достатъчно дълъг период, при който, ако се е бездействало, то наказателното преследване за това е съвсем оправдано", казва още Мадин и допълва, че информация е събирана главно от заинтересованите институции, в които може би работят и конкретните лица, които биха носили наказателна отговорност. "Това прави проверката едностранна. Трето, липсва изготвяне на независими експертизи, които да дадат отговор на въпроса какви са били предприетите мерки и дали са били адекватни и ефективни, или такива, които да изяснят неблагоприятното влияние върху човешкото здраве", казва още адвокатът.
Заради проблема с мръсния софийски въздух има и заведен колективен иск в Софийския градски съд. Делото виси от 2017 г., като поредното му заседание е насрочено за март догодина.
