Казусът със санираната къща-паметник в Копривщица, за който "Сега" писа миналата седмица, получи очаквано развитие. Инспекторатът към Министерството на културата откри незаконност в действията. Основно - защото ремонтът е извършен без задължителното внасяне и одобрение на проект към Националния институт по недвижимо културно наследство. Липсата на проект бе признато от собственика Георги Делчев още в началото на сагата. Мотивът му да действа без проект - къщата била в окаяно състояние, при дългите бюрократичните процедури щяла да рухне. "Ще отнесем действията към прокуратурата", заяви пред "Сега" вчера директорът на инспектората Александър Трайков. Тъй като сигналът бе граждански, той изрази недоумение, че общината и местният музей не са реагирали, макар имотът да е на хвърлей, а те по закон имат охранителни функции. "Къщата щеше да падне. Действано е в аварийна ситуация, по неизбежност. Преди това валеше дъжд, завивахме с найлони, не съм спал дни от притеснение да не стане нещо", коментира пък Делчев. Уточни, че съседите го поздравявали за всичко, което направил по къщата, а и че ще си търси правата по надлежния ред.
Нещата обаче са още по-сложни. От пратени от Делчев снимки до "Сега" е видно, че къщата наистина е била в много лошо, практически опасно състояние - напукани стени в основите, паднал там строителен материал, срутвания между камъка и дървения под, подкопаващи още течове и т.н. (кадрите след края на статията). Така е било с години. Делчев, всъщност, купува нестопанисвания имот наскоро, почва да го ремонтира почти веднага. Укрепва го. При разговора със "Сега" се усещаше ирония от него, чувство за абсурд - спасява къщата от падане с неговите пари и труд, но пък сега властите погват него, не друг. От друга страна е безспорно, че не е издействал нужния проект. А и, ремонтните дейности, най-вероятно са за сметка на ценни художествени елементи (макар да твърди, че ще възстанови всичко до максималната автентичност).
И в крайна сметка е налице една почти класическа дилема - буквата на закона ли е най-важната, или действия не според нея, но пък в случая за спасяване на къща. При старите грохнали сгради ситуацията е много комплицирана - имоти, дори да не са описани като опасни, реално са опасни. И ако се протака, може да настане лош край.
Всичко това отваря и принципни въпроси при опазването на ценните сгради, като при Кутия на Пандора: обществото иска да се съхрани наследството, право е; обаче пари за тази работа не дава, всичко зависи от собственика - хем да дава пари, хем да се съобразява, хем от него да зависи спасението, хем да носи отговорност, ако нещо падне - тема в същина, толкова стара, че даже постоянно е забравяна (Следва да се направи уточнението, че в конкретния случай собственикът Делчев е бизнесмен; но в безброй много случаи собствениците са хора, които нямат доходи да финансират опазването на дву-три етажни къщи - което е част от обяснението за базисния проблем с архитектурното наследство у нас).
