След като преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изненадващо се обяви за премахването на Паметника на съветската армия в София, предложението на „Демократична България“ в тази посока бързо бе включено в дневния ред на една от комисиите в Столичния общински съвет. Напълно е възможно то да стигне и до обсъждане на сесия на съвета, която е насрочена за четвъртък. Скоростта, с която общинските съветници от ГЕРБ се задействаха след заръката на Борисов, е впечатляваща, като се има предвид, че въпросният доклад е внесен още през март 2020 г., като досега неговото разглеждане бе блокирано именно от групата на ГЕРБ в СОС.
Предложението на ДБ е кметът на София Йорданка Фандъкова да поиска от държавата да премести монумента в държавен имот извън центъра на града. Мотивите са, че мотивите за построяването на паметника са отречени в съвременността, а също и че той се руши и е опасен за минаващите. „Монументът е изграден с пропагандна цел, така че „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение“. Към днешно време тази пропагандна цел е отпаднала, а с нея и необходимостта от централното му местоположение, с което доминира над всички български институции (храм-паметника „Александър Невски“, Софийския Университет „Свети Климент Охридски“, Народното събрание и др.). Монументът не е свързан с реално историческо събитие и няма стойността на памет(ник) за такова. Международно признат исторически факт е, че Съветският съюз обявява война на България на 5.09.1944 г. На 8 септември 1944 г. армията на СССР навлиза на българска територия и окупира страната ни. Окупацията продължава до 1947 г. и струва на България 82 милиарда лева загуба на суровини и селскостопанска продукция. В този смисъл този монумент, който нарича армия, окупационна за страната ни, „освободителка“, носи заблуда за младото поколение, което не е свидетел на онова време и не го е изучавало в училище“, пише в доклада на ДБ. Опозицията в СОС отбелязва, че отношението към композицията не е еднозначно и че той често става обект на „изразяване на протестни послания“.
Въпреки че искането на ДБ бе внесено преди почти 3 г., досега ГЕРБ отказваха разглеждането му с най-различни доводи. Положението се промени едва миналата седмица, когато Борисов внезапно се изказа за демонтажа на паметника. Той призова за незабавно премахване на плочата от монумента, която беше разбита от гражданин в знак на протест срещу руската агресия в Украйна. Няколко часа по-късно кметът Фандъкова съобщи, че комисия е освидетелствала плочата като опасна и че ще се върви към нейното отстраняване. Преди това Борисов заяви, и че общинските съветници на ГЕРБ в София ще се присъединят към инициативата на "Демократична България" за демонтаж на паметника. "Сега е тотално всичко различно. Стотици хиляди са загинали, разрушени са градовете, това е варварска агресия. Това не е освободителна война, както се опитва да я нарече Путин. Общинските съветници на ГЕРБ да внесат същото предложение за премахването на паметника или се обединете с ДБ, няма значение кой е първи или втори в случая“, внезапно се разбърза Борисов.
СОС има решение от 1993 г. за премахването на паметника, което не е изпълнено. През последния мандат управляващите в София не допускат доклада на ДБ за гласуване с оправданието, че паметникът е държавна собственост, макар земята под него да е общинска. През 2022 г. общинари от партията на Борисов и БСП гласуваха против включването на същия доклад в сесия на СОС. В отговор бившият общински съветник от ДБ Методи Лалов съобщи, че е изпратил сигнал до Софийската районна прокуратура да се разследват съветниците от коалицията ГЕРБ-СДС затова, че повече от 2 г. не придвижват предложението. До момента няма информация за резултат от сигнала на Лалов.
ПРОЦЕДУРА
На 3 март кметът на район "Средец" Трайчо Трайков, който е от "Демократична България", е внесъл искане паметникът да бъде прехвърлен от областния управител на общината и тя да реши какво да прави с него, съобщи самият Трайков по Нова телевизия. Екип на "Средец" проверил документацията за него в Държавния архив и установил, че той е изграден през 1954 г. с доброволни дарения на работнически колективи и граждани. Според Трайков, съгласно Закона за общинската собственост нещо, което е създадено по този начин, трябва да бъде общинско. "Това ми дава право, както и на всеки от Столична община, да поискам от областния управител да приложи закона. В случая аз върша работата на Столичната община", каза районният кмет. Според него държавата е загубила интерес към съоръжението, което не се поддържа. Затова паметникът трябва да последва съдбата на монумента "1300 години България", който се намираше пред НДК, но беше съборен. "Това съоръжение (Паметникът на съветската армия) не е включено в никакви договори (за опазване) между България и Руската федерация, то не е войнишки паметник", каза още Трайков.
