Няма доказателства, че ген. Христо Луков е бил нацист и антисемит, нито че по време на Луковмарш се събират екстремисти от чужбина. Това са част от аргументите на Софийския градски съд, с които отхвърля иска на прокуратурата за прекратяване на регистрацията на "Български национален съюз Еделвайс". Това обяви съдът в четвъртък. БНС "Еделвайс" всяка година организира Луковмарш, който властите определят като "тревожна проява на антисемитизъм, ксенофобия, омраза и нетърпимост". Поредната такава проява бе забранена преди дни от столичния кмет Йорданка Фандъкова.
Съдия Венета Цветкова обаче приема, че прокуратурата не е доказала твърденията си и отхвърля иска й. Нарежда още държавата да плати 700 лв. на БНС "Еделвайс", за да покрие направените от тях разноски.
Прокуратурата поиска заличаването на БНС "Еделвайс" с аргумента, че целите му се различават от декларираните в устава му. В последните десет години сдружението е организатор на прояви, които противоречат на Конституцията, която забранява дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие, пледира прокуратурата.
БНС "Еделвайс" са създали военизирана структура в противоречие със закона, твърди още държавното обвинение.
Съдът подчертава в решението си, че според действащия устав на БНС основните му цели са за популяризиране на ценности като родолюбие и патриотизъм, насърчаване младите хора към туризъм, опазване на културно-историческото наследство на България, както и спомагане за интеграцията към демократичните и общоевропейски ценности.
Хората от сдружението имат и самостоятелно битие като отделни личности и трябва да се направи ясно разграничение кога те изразяват мнение и участват в публичното пространство като представители и заявяват позиция от името на сдружението и кога изразяват собствените си възгледи, пише още съдът. И подчертава, че прокуратурата трябва да докаже връзката между действията на отделните физически лица и дейността на сдружението.
Съдията приема за недоказани прокурорските твърдения, че дейността на сдружението е насочена насочена към насаждане на расова и етническа вражда. За това прокуратурата представя справка от ДАНС, която не е доказателство в гражданския процес.
Съдът добавя, че съдържащите се на страницата на сдружението квалификации и словосъчетания като „цигански орди“ и др. не се отличават като насаждащи омраза или ненавист. Затова, макар използваните от учредителя и председател на сдружението от регистрирането му в телевизионен ефир квалификации относно малцинствени групи в действителност да имат неприемлиев за демократично общество и несъвместим със заявената програма на сдружението характер, те не могат да се определят като действие, насочено към разпалване на етническа вражда. Освен това било инцидентна проява, пише още в съдебното решение.
"От представените по делото доказателства може да се направи извод, че сдружението по-скоро застъпва идеите на т.нар. политически национализъм, при който хората, населяващи една територия, доброволно обединени като граждани на същата, следва да са основния движещ механизъм при формиране волята на нацията – държавата", пише съдът. "Като се остави настрана въпросът дали сдружението излага по подходящ, спокоен и цивилизован начин своите идеи, доказателства за извършени конкретни действия от името на сдружението, насаждащи етническа нетърпимост, извън цитираните в исковата молба изказвания на председателя в предавания, не са представени", мотивира се още съдът.
За ген. Христо Луков и Луковмарш
Основен акцент в съдебния спор е организираният и провеждан от 2003 г. насам Луковмарш. Затова съдът се заема чрез експертиза да изясни какво е Луковмарш, как и защо се организира и под каква форма се осъществява, каква е заложената символика, както и по отношение на останалите изяви на сдружението, свързани с организиране и участие в чествания по повод личности из българската история и с каква идеология се свързват те.
Трима свидетели дават показания, че при факелните шествия не е нарушаван общественият ред и организатори винаги са били в сътрудничество с органите на реда и са контролирали да не се използват забранени символи и лозунги – като нацистки, фашистки. Свидетелите потвърждават да са използвани единствено стари български знаци – например родовия знак на рода Дуло, цветето Еделвайс, трибагрена лента и др.
Шествията са организирани при съблюдаване на административните и нормативни изисквания и процедури и при съобразяване с предписанията и забраните на съответните компетентни органи, пише съдът. И отбелязва, че са останали недоказани твърденията на прокуратурата, че в Луковмарш са участвали по покана или по инициатива на сдружението представители на незаконни формирования, включително забранени в други държави или разследвани лица.
Според свидетелите, в случаите, когато шествието е провеждано като факелно и под строй, символиката е за неугасващото дело на Луков в защита териториалната цялост на родината и укрепването на българската армия и въведените от него ред и дисциплина, пише съдът. И казва още, че няма нормативна забрана за подобни прояви. "Отделен и извън предмета на доказване остава въпросът дали това е подходящата форма на изразяване на споделяните от сдружението идеи и дали не създава дискомфорт, страх и безпокойство в останалата част от обществото, макар и незасягащи законосъобразността на проявата", се казва в решението.
Съдът приема, че ген. Христо Луков е спорна и митологизирана историческа личност. Целият му живот е преминал в отдаденост на военното дело, като е носител и на отличия за бойни заслуги. Същевременно, генералът в по-голямата част от кариерата си е бил встрани от политическия живот, като през 1935 г. става министър на войната, в който период е насочил и усилия за укрепване и превъоръжаване на българската армия. В тази насока той е черпел опит от германския образец, но що се касае до физическата, спортна подготовка и организация на армията и подрастващите, за което са ползвани и немски инструктори, както и промяна в униформите. По това време става патрон и на скаутското движение, известно основно с идеите за живот и оцеляване в природата. Тоест, предвид експертното становище, в този етап Луков е разпознаваем основно с експертната си дейност като военен, пише съдът. И продължава, че след навлизането му в политическия живот и оттегляне в запаса, за Луков се смята, че е имал конфликти с короната, но официално не е преставал да засвидетелства вярност към династията. В този период на Луков започва да се гледа с доверие от Берлин, но отново във връзка с започналите военни действия и опит за намиране на съмишленици за задържане на България в Оста.
Следователно, до този момент в автобиографията на Луков не се разкриват каквито и да е факти, определящи го като безспорен последовател на забранени идеологии, а напротив – същият по-скоро участва в обществения живот с военните си познания и в защита на държавността чрез укрепване на българската армия, като гарант за запазване на териториалната цялост и независимост на Царство България, пише съдът.
И подчертава, че самият Луков не е изразявал, нито подкрепял антисемитски възгледи и не може да се свърже с разпространяваните в страната по това време такива брошури, лозунги и др., или поне преки доказателства за това няма.
Експертът сочи още, че след 1942 г. Луков установява по-засилени връзки с легионерите, като през тази година той оглавява и едно от крилата им, а впоследствие става и "велик водач" на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Именно в тази му позиция и във връзка със заявената в сайта на сдружението привръзка с част от идеите на Съюза, прокуратурата обосновава извършването на противоконституционна дейност от сдружението при организиране на спорните шествия и чествания.
СБНЛ се заражда първоначално под друго наименование и като малка група от средношколци и студенти, обединени в борбата срещу комунистическата пропаганда в края на 20-те и началото на 30-те година на 20-ти век и срещу разпокъсване на родината вследствие Ньойския мирен договор. Впоследствие изграждат мрежа от съмишленици- младежи из всички градове и се определят предимно като антикомунисти, пише в решението си съдът. И цитира вещото лице, че около 1934 г. организацията възприема за модел еднопартийното диктаторско управление и ползва нацистки атрибути в публични изяви, като през цялото време правителството се опитва с различни методи да поддържа конфликти сред легионерите и недопускане засилване на тяхното влияние.
Според вещото лице за кратко време под водачеството на Луков през 1942 г., легионерите изживяват подем, но и се приближават до практики и възгледи на европейски квазинацистки организации. Основно легионерите се самоопределят като националисти преди всичко, но от историческа гледна точка се свързват и с антисемитските възгледи и прояви.
Научните данни относно антисемитската пропаганда от СБНЛ не са категорични, като има теории и за това, че пропагандните материали с тази насоченост може да не изхождат от легионерите, както и че разпространението им не е съгласувано с генерал Луков, пише съдът. И допълва, че няма доказателства, че СБНЛ се идентифицира с италианските фашисти или с германските националсоциалисти.
Така съдът стига до извод, че няма категорични доказателства от гледна точка на историческата наука за участието на СБНЛ под водачеството на Луков в прояви с антисемитски или нацистки характер, като данните са противоречиви и общи, като за такава дейност най-вече информацията се съдържа в полицейски сводки и доклади. Тези източници обаче са компрометирани, тъй като държавата непрекъснато е опитвала да отслаби позициите на съюза.
Един от водачите на легионерите, за когото са налице данни да е имал лични срещи с Хитлер и да е правил опит за преустройване на легионите по модела Хитлерюгенд, се е компрометирал пред легионерите и загубил позиции сред тях именно в периода, когато Луков ги е оглавил, обяснява съдът. И не се съгласява с вещото лице, че СБНЛ е квазинацистка организация и именно Луков я е превърнал в такава.
Не може личността на Луков и СБНЛ да се свързват автоматично с антисемитска дейност и подражаване на нацисткия модел, се казва още в решението.
И обяснява - предвид заслугите на Луков като военен експерт и приносът му за укрепване на българската армия в периода между двете войни, както и липсата, на каквито и да е доказателства за антисемитска дейност на същия или нацистка пропаганда, генералът е митологизиран именно заради военните си заслуги за запазване териториалната цялост на държавата чрез осигуряване защита чрез укрепване на българската армия. СБНЛ също се свързват и като носители на родолюбиви идеи за единение на нацията и държавната територия.
Следователно, не може автоматично да се приеме, че организираните шествия и чествания са проводник на забранени идеологии и разпалват към етническа, расова или верска омраза.
Прокуратурата не доказа конкретна връзка между идеологията на сдружението с идеологиите на СБНЛ и ген. Луков, основани върху целта за насаждане на расова, етническа или верска омраза, категоричен е съдът.
Прокуратурата доказа единствено, че членове и симпатизанти на сдружението на доброволен принцип са използвали униформи, включително, при публичните си изяви и камуфлажни униформи - широко разпространени на свободна продажба и ползвани от лица от всякаква възраст и пол, при организирани спортни мероприятия и излети в планината. Инцидентното ползване на различни по вид униформи и употребата на ползвани и в гражданския оборот звания не могат да обосноват извод за създадена военизирана структура. Прокуратурата не е доказала и че сдружението си събира в изоставени военни гарнизони, за да провежда паравоенни обучения.
Решението на градския съд може да се оспори пред апелативния в двуседмичен срок.
