Институциите не носят вина за смъртта на жертвите, загинали при взрива в завод "Миджур" на "Видекс" АД край Горни Лом. Това следва от две решения на Административния съд във Видин, който гледа исковете на близките на част от жертвите по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ).
По едното дело ищците са трима, а по другото - двама. Всеки от тях настоява да получи 150 хил. лв. обезщетение за имуществени вреди, т.е. общо 750 хил. лв. Исковете по ЗОДОВ са срещу Министерския съвет, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Регионалната еко инспекция в Монтана и Главна дирекция "Национална полиция". В исковите молби се твърди, че тези институции са нанесли вреди с незаконосъобразни актове, действия и бездействия в завода за обезвреждане на боеприпаси и производство на взривни вещества. Цехът за утилизация гръмна на 1 октомври 2014 г. и 15 от работещите там загинаха. Опустошението беше толкова голямо, че загиналите не можеха да бъдат разпознати. Тогавашният здравен министър Мирослав Ненков обясни, че всичко на мястото на взрива се е изпарило.
Решенията на видинския съд са написани през 2 дни - на 12 и на 14 декември. И по двете докладчик е съдия Росица Славчева. Нейната дума не е последна и актовете й ще бъдат атакувани пред Върховния административен съд. Това обясни пред "Сега" адвокат Александър Кашъмов, който представлява ищците.
Според Кашъмов в съдебните решения е пренебрегнато заключението на експертите, които обясняват, че по силата на Отавската конвенция (конвенцията от 1997 г. за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване) противопехотните мини е трябвало да бъдат унищожени, а не утилизирани. Причината е, че утилизацията е процес с много висок риск.
Отавската конвенция забранява друго освен унищожаване на противопехотни мини. А отделно разпитаният експерт казва, че има разлика между утилизация и унищожаване и противопехотните мини не се утилизират, а само се унищожават. Ето какво казва експертът в последното заседание на съда на 24 ноември: "Тези мини, които са съхранявани в складови условия също се унищожават чрез взривяване на полигони, тъй като повтарям, че те не са конструирани да се разглобяват след снемане от въоръжение. В тях се съхраняват високорискови елементи, като детонатори и това не е разрешено и не се прилага."
Договорът между дружеството "Видекс" и гръцката фирма "Акмон" за утилизация за мините е сключен на 10 юли 2008 г. В него е указано, че трябва да се унищожат над 1,5 млн. мини от четири различни вида - М2 (противопехотна, скачаща), М16 (противопехотна, скачаща), М14 (противопехотна, фугасна) и ДМ31 (осколочна, противопехотна с кръгово поражение). Според съда всички институции по веригата са си свършили работата. И отговорни за взрива са в завода.
"Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, като при всички случаи е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Установява се също така, че целенасочено е съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в бронекабината. Установява се, че са били нарушавани мерките за безопасност, като това е пренебрегвано от ръководителите и дори е било инициирано от тях, а в деня на взрива ръководството е принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции с цел спестяване на време, при наличните противопехотни мини, капсул детонатори и взривни вещества в количество, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна", се казва и в двете решения на административния съд.
Кашъмов посочи и че в контекста на войната в Украйна и производството на оръжия тук все още стои въпросът дали нивото на безопасност в индустрията е достатъчно високо.
Трудовите дела
Заради трагедията близките на загиналите заведоха и трудови дела срещу фирмата "Видекс" АД, по които са им присъдени обезщетения. Те едва ли някога ще ги получат, тъй като дружеството вече е без имущество.
По трите трудови дела, с които "Сега" се запозна, Софийският районен съд е присъдил общо 1 083 760 лв. обезщетение на наследници на част от загиналите. Това са рекордни обезщетения за такъв тип дела. Адвокат Александър Кашъмов, който води делата, коментира, че сумите са много добри и са показателни за нарастващо разбиране в съдебната система за цената на човешкия живот.
Втора инстанция по тези дела е Софийският градски съд. Там, оказва се, едното от тях стои на трупчета вече над 3 години. То е обявено за решаване през октомври 2019 г. от съдия Рени Коджабашева и до днес не е решено. "Ръководството на съда периодично връчва уведомителни писма на съдия Коджабашева със списък с нерешени от нея дела и указва срокове за приключването им. Въпросното трудово дело фигурира в тези списъци. За да се подпомогне работата на съдия Коджабашева, й е осигурен и съдебен помощник. По предложение на председателя на съда Алексей Трифонов във Висшия съдебен съвет е образувано и дисциплинарно производство", коментираха пред "Сега" от съда.
Наказателното дело
Наказателното дело за взрива вече приключи на три инстанции - четиримата подсъдими бяха оправдани.
На съд за трагедията бяха пратени четирима - бившият собственик на завода Валери Митков, служителката по безопасността на труда Палма Иванова, бившият шеф на служба Контрол на общоопасните средства (КОС) в МВР Божидар Василев и някогашният шеф на дирекция "Международно контролирана търговия и сигурност" в икономическото министерство Ивелина Бахчеванова.
Какво твърдеше обвинителният акт по делото - вижте тук.
