Бившият премиер Иван Костов спечели дело срещу Националната агенция по приходите (НАП) за ревизионен акт, с който първоначално е уличен за неплатени данъци за няколко десетки хиляди лева, пише mediapool.bg. Пълната данъчна ревизия на Костов е разпоредена в края на 2018 г. Проверени са неговите доходи за периода 2012-2017 година, но приходите и разходите са изчислени напълно произволно в негов ущърб, става ясно от решението на Административния съд в София (АССГ).
Сагата на Костов с данъчните продължава 5 години. Решението на АССГ не слага точката, тъй като то може да бъде атакувано и пред Върховния административен съд.
От съдебния акт се вижда, че данъчните не са признали заем на Костов и съпругата му към фирмата на дъщеря му Мина Костова, не са взели предвид притежавани от него суми преди началото на ревизията. Голяма част от спестяванията и вложенията на бившия премиер са вкарани в графата необясними приходи, включително пари на бащата на Костов. Крайният резултат е, че през 2019 година НАП иска от бившия премиер плащането на повече от 31 000 лева данъци и 11 000 лева лихви.
По същото време на данъчен тормоз бе подложен и неудобният за статуквото Лозан Панов, тогава председател на Върховния касационен съд.
През август 2019 г. Костов коментира пред бТВ: "Резултатите от тази проверка до момента са абсурдни, но подсказват възможност прокуратурата да ги използва за политически мотивирано производство". "След две данъчни ревизии, които продължиха 2 – 3 години, екип на НАП стигна до абсурдното твърдение, че мои и на съпругата ми значителни парични средства не са наши, въпреки че ние сме декларирали тези средства като заеми пред Сметната палата. Те са оповестени на обществеността от медиите и никога не са предизвикали някакъв проблем", каза тогава Костов. Според него това ще даде възможност на прокуратурата да действа "срещу човек, за когото те са убедени, че стои зад "Демократична България" и зад протестите срещу избирането на г-н Гешев за главен прокурор".
Иван Костов обжалва акта на ревизорите пред НАП-София, която след близо три години решава да промени изцяло акта си.
В основата на спора е заем за близо 235 000 лева, който Костов и съпругата му дават на фирмата "Антигона" ЕАД през 2008 година. Фирмата е еднолична собственост на дъщерята на Костови - Мина. Парите са предоставени от инвестиционния посредник "Елана трейдинг" директно на фирмата на Мина Костова по разпореждане на родителите й. Парите са генерирани от продажбата на инвестиционния портфейл на Костови.
Ревизорите получават обяснителна записка относно изплатените суми, предоставен е и договора за заем от 25 януари 2008 г. между Иван Костов и фирмата на Мина Костова. Данъчните отказват да го признаят, въпреки факта, че парите са преведени директно от "Елана трейдинг", т.е. за това има следа.
Едва през 2022 г. НАП-София излиза с променен ревизионен акт, в който от Иван Костов се търсят неплатени данъци и лихви в размер на общо 5000 лева, а договорът за заем е признат.
Бившият премиер завежда дело срещу този акт и го печели.
От съдебното решение се разбира, че данъчните не са признали и сумата от 10 000 лева в брой, която е била декларирана в публичната декларация на Иван Костов за 2011 г. "Налични са данни за съществуването на тази сума в публично достъпната декларация пред Сметната палата за 2010 година, която е представена от жалбоподателя по настоящото дело и приета от съда. Тя е подадена от лицето много преди началото на ревизията. Съответно не може да се твърди, че сумата е вписана в декларацията във връзка с нея", пише съдът.
НАП не са събрали доказателства, че Костов е изхарчил тези пари през 2011 година, но за сметка на това за обявили, че това са приходи, за които не са платени данъци.
Признаването на тази сума води до промени във всички изводи на ревизорите за периода след 2012 година. Съдът премахва от приходите на Иван Костов и сумата от 26 000 лева, която той е доказал, че не е негова, а е част от спестяванията на баща му.
В крайна сметка съдът отменя изцяло ревизионния акт на НАП и осъжда данъчните да платят на Костов 1212 лева разноски по делото.
