Машинното гласуване няма никакво съществено влияние върху активността, написа в профила си във Фейсбук политологът Антоний Тодоров.
"Направих изчисление върху 11 842 секции на изборите през 2017 (без машини) и ноември 2022 (с машини в големите секции). Резултатите са любопитни.
В 9257 секции с машини през 2022 г. участието е 35,8% (при средно участие 36,8%), в същите секции през 2017 г. участието е 51,6% (при средно участие 52,4%). При секциите, където са въведени машини, разликата в участието от 2017 до 2022 г. (ноември) е -15,8%, при средно за всички сравнявани 11 842 секции (неподвижни и в България) разликата е - 15,6%.
Следователно въвеждането на машините вероятно е повлияло на около 0,2% от избирателите, което представлява общо около 12 670 избиратели в секциите с машинно гласуване. Е, дали не е по-лесно да им помогнем да се научат да работят с машините, отколкото да създаваме такъв хаос с доверието във вота, че през 2023 г. да имаме дори по-малко от 2 млн. гласували изобщо?", заключава Тодоров.
Тази седмица парламентът ще продължи безплодните дебати за промени в Изборния кодекс.
Експерт: Кодовете не може да се манипулират
"Това е желание да се създаде една огромна конспирация, на която много хора да повярват." Така коментира пред БНР последните скандали около кодовете и машинното гласуване Тодор Галев, който е експерт от Центъра за изследване на демокрацията. Той припомня, че всички политически сили имаха достъп, за да проверят т.нар. код на машините.
"Кодът се пази в ЦИК. Единствено там го притежават. Ако предположим, че по някакъв начин, някой се сдобие с кода, той ще бъде абсолютно безполезен, защото преди всички избори се преминава през процес по персонализиране на машините. На всяка се слага модифициран код, който съдържа бюлетината. Той се криптира, за да се гарантира, че не може да бъде променен. Обвързан е с частни и публични крипто ключове. Те удостоверяват, че съответната флашка може да се постави само на съответната машина. Персоналният код на една машина не може да бъде пренесен на друга. Това не може да даде предимство на една или друга политическа партия, която би могла да притежава този код", обясни Гелев. И допълни, че машините имат множество етапи на проверки, които да не позволят манипулиране на кода.
"Ние се занимаване със следене на невярната информация в медиите и мога да кажа, че недоверието в машинното гласуване нарасна", посочи той. И припомни, че при гласуване с хартиена бюлетина има над 600 хиляди невалидните бюлетини, а когато се използват машини, те падат до няколко хиляди.
