Партия "Величие", която остана извън парламента заради 29 гласа, които не ѝ достигнаха, за да прескочи 4% бариера, има минимален шанс да оспори изборните резултатите, каквито и доказателства за това да събере. Конституцията и Изборният кодекс са така направени, че е почти невъзможно да бъдат наказани манипулации и фалшификации в изборния процес, колкото и големи да са те. Възможните действия по оспорването на резултати за избор на Народно събрание са силно ограничени и откъм време, и откъм съдържание. Текстовете за оспорване на изборите са твърди общи, по тях може да се произнася само Конституционният съд, който пък може да бъде сезиран само от точно определени хора. Така че, за да се стигне изобщо до дело пред КС, "Величие" първо трябва да си осигури подкрепата на хората, които могат да сезират КС - президент, главен прокурор, правителство, ВКС и ВАС или поне 48 народни представители.
"Величие" изпадна от парламента, защото първоначално не ѝ достигнаха 29 гласа. Тя получи 97 430 гласа или 3.999% подкрепа, а за влизане в парламента и прескачане на 4-процентната бариера са нужни 97 459. Това е резултатът при първото преброяване на гласовете. При проверката на протоколите на ЦИК, наречена отстраняване на несъответствията , са открити още 8 гласа за "Величие", които грешно са били попълнени за други партии в 2 секции. Крайният резултат на "Величие" вече е 97438 гласа, съобщи говорителката на ЦИК Росица Матева пред бТВ. Това очевидно не стига партията да мине 4%. При проверката на протоколите са променени гласовете и за други партии.
В социалните мрежи се появиха много снимки и видеоматериали, които поставят под съмнение преброяването и прецизността на вписването на резултата в някои секции. Лидерът на партията Ивелин Михайлов заяви, че разполага и със свидетели, които можели да докажат фалшификациите. За известния случай в Белица, в който на видеозаписа се вижда, как член на комисията дописва неправомерно гласове за "ДПС-Ново начало" и ГЕРБ, Росица Матева съобщи, че прокуратурата се е сезирала и е започнала проверка за длъжностно престъпление.
"Величие" не може сама да оспори резултата и да поиска ново преброяване пред КС, въпреки че е заинтересована страна. Тя може да се жалва в рамките на 7-дни от официалното обявяване на резултатите пред посредниците, имащи право да сезират КС - президент, главен прокурор, правителство, ВКС и ВАС и поне 48 народни представители. А те имат 15-дневен срок, за да изпратят жалбата с мотивирано искане до КС. Съответните институции могат и да се самосезират.
През годините е имало случаи, в които някои от тези институции отказват да препратят нечия жалба до КС, защото не виждат проблем, но други се възприемат единствено като посредник между оспорващата партия или коалиция и КС и директно препращат искането. Малко вероятно е в случая "Величие" да може да разчита на 48 депутати, защото при успех на жалбата някоя от партиите, подкрепили искането, ще загуби депутатски мандати.
Има проблем и с времето, защото, от една страна, се изисква мотивирано искане, което да включва сериозни данни и доказателства за опорочаване на вота, от друга - са дадени само 7 дни за съответната партия да ги структурира. Все пак после има около 75 дни - 15, за да бъде сезиран КС, и 60, за да се произнесе самият КС, през които би трябвало да могат да се предоставят нови доказателства. Тези неща обаче не са изрично записани и остават почва за тълкуване.
Пред КС може да се оспорят изборите в цялост или изборът на отделни народни представители. Конституционните съдии могат да обявяват за незаконни и изборите в отделни секции, както направиха това например през 2010 г. с резултатите от 23 секции в Турция. Тогава КС нареди на ЦИК да преизчисли резултатите от парламентарните избори, като извади от тях 18 358 гласа. Тези гласове бяха заличени, което промени разпределението на мандатите и един мандат бе взет от ДПС и даден на ГЕРБ.
Ако по принцип се стигне до решение на Конституционния съд за незаконност на изборите за народни представители или на избора на народен представител, то се изпраща на Народното събрание, Централната избирателна комисия и на заинтересованите лица.
При обявяване на незаконност на изборите за народни представители се произвежда нов избор за Народно събрание не по-късно от два месеца от постановяването на решението на КС. При оспорване на незаконност на избора на народен представител и установяване на съществени нарушения, които са повлияли върху крайния резултат, ЦИК прави ново преразпределение на мандатите и имената на избраните народни представители. Това решение вече не може да се обжалва.
Конституционните съдии могат да назначават експертизи и да искат експертни заключения. Изрично е посочено, че никой не може да откаже предаването на поискана от КС информация или писмени доказателства, независимо дали става дума за класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
Именно с експертни заключения бе установено през 2010 г., че има незаконен избор във вече споменатите секции в Турция. Тогава експертизата бе възложена на трима члена на ЦИК. Т.е. КС може да нареди нови преброявания в секции.
Конституционният съд трябва да се произнесе в двумесечен срок от постъпването на искането, с което се оспорват изборите. Той има разнопосочна практика по такива дела - през 2010 г. заличи резултати от секции, а при сходен казус през 2013 г. каза, че всичко е наред.
Липсата на практика през годините, в които на всички избори в различна степенимаше много спорни моменти и сериозни твърдения за манипулации и измами, също оказва влияние. Нито един път досега не се е стигало до цялостно касиране на избори. Има касиране на избори на отделни народни представители по различни причини - примерно заради несъвместимост или пък заради двойно гражданство, какъвто беше случаят с Жорж Ганчев. Има и заличаване на резултати от отделни секции. Всичко това със сигурност не съответства на количеството оплаквания, данни и доказателства за машинации, манипулации, измами по време на парламентарни избори през годините.
