Нито правосъдният министър Данаил Кирилов, нито главният прокурор Иван Гешев се отзоваха вчера на международната конференция в София за „Намеренията на ЕК за общ правосъден механизъм и кризата на върховенството на закона в Източна Европа“. Министърът се оправда с парламентарния контрол, а главният прокурор не даде да се разбере какво го спира.
Конференцията бе организирана от евродепутата от ДСБ (ЕНП) Радан Кънев и от базираното в Брюксел електронно издание „Юрактив“ (EURACTIV). Участваха български и чуждестранни юристи, а по видеовръзка от Брюксел и Букурещ се включиха евродепутати от Малта и Румъния, както и Радан Кънев, който без да е болен е под доброволна домашна карантина заради коронавируса след семейно пътуване в Северна Италия.
Неговите встъпителни думи бяха от трагедията на Шекспир "Юлий Цезар": „Злоупотребата с властта настъпва, когато се разделят Власт и Съвест“. По-нататък той обърна внимание, че „безспорен факт е кризата на правовата държава в рамките на ЕС, и особено в новите страни членки. Тенденциите за отстъпление от реформите и дори “реформи” с обратен знак, засилена партийно-политическа намеса в правосъдието, ограничаване на свободата на словото и институционален чадър над корупцията са повсеместни. Те нямат партиен цвят - независимо дали става дума за т.нар. консерватори в Полша, християндемократи в Унгария и България, социалисти в Румъния, Словакия или Малта. Проблемите могат да варират от пълна институционална безотговорност на прокуратурата, какъвто е българският случай, до абсолютно подчинение на държавното обвинение от страна на изпълнителната власт в Полша.“
Специално за греховете на прокуратурата той изтъкна: „Очевидно е, че нещата не са наред, когато прокуратурата открито заявява, че ще се занимава с медийни кампании, а не с повдигане на обвинения, както стана в България. Очевидно е, че нещата не са наред, когато разследващи журналисти биват убити, а властта прикрива следите на убийците. Когато съдии биват санкционирани, защото прилагат задължителни разпоредби на правото на ЕС, или когато се гласуват закони с обратна сила, които амнистират корумпирани политици, както стана в Румъния и Италия“.
Според него „решението е в силен и ефективен механизъм на ниво ЕС. Той следва да се разглежда не като спор между правителства или между отделни държави членки и Еврокомисията, а като общо усилие за защита на правата и сигурността на всеки гражданин на съюза."
Евродепутатката от ЕНП Роберта Мецола (Малта), която е член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ), заяви, че в ЕП вече има ясно мнозинство от представители на различни политически групи за създаване на нов контролен механизъм за върховенство на закона. „Няма да преследваме определена държава, а искаме да променим цялата система“, каза тя. „Затова са ни нужни независима съдебна система, свободни медии и свобода на словото“.
Янаки Стоилов от БСП, който участва в качеството си на професор и ръководител на катедрата по „Теория и история на държавата и правото“ в ЮФ на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, каза, че демокрацията се деформира, защото „концентрацията на богатство води до концентрация на власт, а оттам и демокрацията става олигархична“. Без да назовава имена, той отбеляза, че „някои магистрати се държат като нереализирани политици, а други - като бъдещи политици“, което е несъвместимо с върховенството на правото.
Полският анализатор Пьотр Качински каза, че ако неговата страна кандидатстваше сега за ЕС, нямаше да бъде приета заради настъплението на изпълнителната власт срещу независимостта на съдебната система. Той напомни решение от 2018 г. на Съда на ЕС по дело срещу Португалия, което постановява, че всички национални съдии в ЕС имат статут на европейски съдии. Това означава, че националните власти не бива да се стремят да поставят съда в своя услуга.
Евродепутатката от групата на либералите Рамона Стругариу (Румъния), която също е член на комисията ЛИБЕ, каза, че не вижда в Иван Гешев български вариант на румънската прокурорка Лаура Кьовеши, която вкара в затвора стотици корумпирани висши функционери, а сега е първи европейски главен прокурор. Тя препоръча Гешев да се заеме с аферата „Апартаментгейт“, за да покаже, че възнамерява да направи нещо срещу корупцията на високо равнище.
Преподавателят по публичноправни науки в СУ доц. Атанас Славов анализира безсилието на въведения само за България и Румъния Механизъм за сътрудничество и проверка, който се компрометира с колаборационизъм между ЕК и българското правителство. Според него той е минал през два периода: наивистичен от 2007 до 2013 г., който завърши с циничното издигане от властта на един олигарх (Делян Пеевски) за председател на ДАНС; и период на „широко затворени очи“ от страна на Брюксел, който след 2014 г. констатираше верни факти в техническите си доклади, но ги замазваше с насърчителни фрази в същинските оценъчни доклади. Въпреки недостатъците на този механизъм 72% от българите са изразявали мнение, че е по-добре да го има. Той и досега не е премахнат официално, въпреки че българските власти твърдят обратното.
