33% от българите отговарят с "Не" на въпроса дали имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии в ежедневието си. Това показва изследване на "Евробарометър" за въздействието на дигитализацията върху ежедневието, проведено през декември 2019 г. Средно в ЕС делът на хората, които отговарят, че нямат такива умения, е 29%. 57% от хората у нас пък са дали утвърдителен отговор - колкото Италия и малко повече от Гърция. По-висок е делът на българите, които са на мнение, че имат достатъчни умения за използването на дигитални технологии, но за да вършат работата си - 73 на сто.
За най-много българи основна пречка пред подобряване на дигиталните умения е, че не чувстват нужда да ги подобрят - цели 35% смятат, че няма нужда да се усъвършенстват в тази област. 23% от хората казват, че не знаят какви конкретно умения трябва да подобрят, също толкова - и че им липсват подходящите възможности за обучение. 21% посочват липсата на време, за да подобрят дигиталните си умения, а 13 на сто - цената, която трябва да платят за целта.
43% от българите не са склонни да споделят никаква лична информация за каквито и да било цели, при средно за ЕС - 34%, показва още изследването. Подобен висок процент има единствено в Полша, както и във Франция, Унгария и Латвия - по 41 на сто от хората не биха споделили лична информация за никаква цел. Всеки четвърти българин би се съгласил да сподели част от личната си информация за подобряване на реакцията при кризисни ситуации" (31% средно за ЕС), 24% - за подобряване на медицинските проучвания и грижи (42% в ЕС), 17 на сто - за подобряване на обществения транспорт и намаляване на замърсяването на въздуха (26% средно за ЕС).
На въпроса дали биха искали да имат по-активна роля за упражняване на контрол върху използването на тяхната лична информация (например за потребление на енергия, навици за онлайн пазаруване, здраве и други), положителен отговор дават 41% от българите, а отрицателен - 16% (най-ниският в ЕС). Попитани дали искат да знаят как се използват данните им, когато ползват акаунта си в социални медии за достъп до други сайтове, 85% от българите казват "Да" (на второ място в ЕС след финландците и гърците - по 88%).
През последните 12 месеца 28% от българите са опитали да си купят нещо онлайн (с изключение на цифрово съдържание като видео или музика, електронни книги, приложения или онлайн игри) от друга страна членка на ЕС, 68% процента не са, а отговор "Не знам" дават 4%.
15% от българите всеки ден или почти всеки ден попадат на новини и информация, за които смятат, че изопачават действителността или са фалшиви, 23% - поне веднъж седмично, 15% - няколко пъти на месец, 19% - рядко или никога, 28% (най-високият процент в ЕС) дават отговор "Не знам".
46% от българите са склонни да рециклират старите си цифрови устройства, ако получат компенсация като пари или ваучери, показва още проучването на Евробарометър. Другите две страни, където голям процент анкетирани дават този отговор, са Литва (52%) и Латвия (46%), следвани от Хърватия (45%). Втори по популярност отговор в България е "Ако има пункт за рециклиране в близост", даден от 37% от анкетираните. Това е най-честият отговор средно за ЕС - 43%. На трето място в България е "Ако сте сигурни, че това не създава потенциални рискове за поверителността на данните" (36%).
