Има опасност да бъдат отприщени хиляди дела, с които да бъде заглушен критичният глас на медиите и на гражданските активисти. За това предупреждава Програма Достъп до информация в становището си до общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
Магистратите от двете върховни съдилища заседават днес по тълкувателно дело, което трябва да отговори на въпроса дали обективното ни материално право допуска присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица. С други думи - могат ли юридическите лица да търпят болки и страдания, които са присъщи само на хората. Тълкувателните решения имат силата на закон.
През последните години в България се появи тенденция търговски дружества да завеждат дела срещу разследващи журналисти и медии за критични публикации, припомня ПДИ и припомня случаите, сред които и делото на "Лев инс" срещу "Медияпул, както и иска на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв. ПДИ обяснява, че ако върховните съдии "отприщят" тези искове, трябва да се има предвид, че много от юридическите лица разполагат със значителни средства, като някои ползват и публичен ресурс и могат да завеждат и водят искове срещу участници в обществения дебат, чиито публични позиции не харесват или пък не желаят да бъдат коментирани техните действия, бездействия и обществени отговорности.
Опити за пробив в практиката, че юридическите лица не могат да претендират за неимуществени вреди от увреждане на доброто си име, правят и юридически лица, свързани със структури на изпълнителната власт и местното самоуправление - например общини, търговски дружества с капитал, собственост на държавата, отбелязва ПДИ. И допълва, че "може само да предположим каква вълна от искове за обезщетение за неимуществени вреди от публикации биха били предявени от големи фирми спрямо критични медии и журналисти, ако бъде даден положителен отговор на въпроса по тълкувателното дело".
В продължение на десетилетия правната доктрина в България приема, че юридическите лица не може да претендират неимуществени вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди са морални, те се отнасят до субекти, които имат психика, морал, т.е. до човешка личност. В този смисъл такъв вид вреди са ограничени до хората. Като неимуществени вреди се приемат претърпени болки, страдания (продължаваща болка), негативни преживявания, притеснения.
В практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) се признават вреди от неимуществен характер, настъпили за юридически лица при нарушения на правото на справедлив процес, на правото на свобода на изповядване на религията, правото на ефективна защита на основните права) и на защита от дискриминация при упражняване на основни права.
"Тази практика е доста ограничена, очертана в конкретни хипотези, и категорично не може да доведе до извод за генерално право на юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди за всякакво накърняване на права и законни интереси", обяснява правозащитната организация.
В България често юридическите лица опитват да претендират обезщетение за неимуществени вреди от критични публикации. Има случаи, в които Върховният касационен съд признава претенции за неимуществени вреди, свързани с оплаквания от накърняване на доброто име на юридическото лице. "Наличието на подобни искове и опасността, която може да възникне за свободата на словото, е важно обстоятелство, което следва да бъде отчитано, когато се дава отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос", пише в становището на ПДИ.
И припомня, че България има 2 години, за да въведе в законодателството си евродирективата срещу т.нар. дела-шамари - неоснователни процеси срещу журналисти и граждански активисти, които целят да ги заглушат.
Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за "информация" или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за обидни, или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението, припомня ПДИ.
ПРЕПОРЪКИ
ПДИ представи вчера 24-ия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2023 г. В него има и редица препоръки за подобряване на достъпа до обществена информация в България.
Сред тях е да се въведе забрана да бъде обявявана за защитена от закон тайна информация, която разкрива нарушения, престъпления, корупция; да се публикуват протоколите от открити съдебни заседания в интернет страниците на всички съдилища; да бъдат приети ясни правила за активното оповестяване на информация по дела от висок обществен интерес и т.н.
