96-ите награди "Оскар" си възвърнаха част от загубения престиж, като за разнообразие наградиха най-добрите претенденти. Предстои да разберем дали това ще се отрази положително на главоломно падащия през последните години телевизионен рейтинг на шоуто. Но може би организаторите и близо десетте хиляди гласуващи са разбрали, че хората гледат церемонията, за да видят как печелят любимите им филми - а не "Всичко навсякъде наведнъж", "CODA: Дете на глухи родители", "Формата на водата" или "Лунна светлина", все заглавия, забравени още преди следващото раздаване. Трябва да се върнем назад чак до 2004-а, когато "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля" обра златните човечета, за да наблюдаваме триумф на всенароден любимец: каквито в миналите десетилетия са били "Гладиатор" и "Титаник", "Отнесени от вихъра" и "Казабланка", "Бен Хур" и "Лорънс Арабски", "Кръстникът" и "Роки". След двайсет години учудващи и често направо неудобни избори на Американската академия за филмово изкуство и наука, тя най-накрая реши да отпразнува актуалните върхове на седмото изкуство, а не някакви други съображения. Освен че започна час по-рано, церемонията беше по-стегната и кратка от предишни години. Нямаше изненади само в симултанния превод на български - също толкова лош, колкото и всеки друг път.
Беше голямата вечер на "Опенхаймер". Експертите и букмейкърите бяха предвидили това, единственият въпрос беше колко от 13-те си номинации ще спечели филмът на Кристофър Нолан, срещнал единодушното одобрение на критика и зрители (изразено в боксофис от близо 1 млрд. долара). Оказаха се седем. Сред тях най-важната награда - за най-добър филм, за режисура, главна мъжка и поддържаща мъжка роля, музика, операторско майсторство и монтаж. Можеха да бъдат още повече, за да не остава впечатлението, че епичната драма за "бащата" на атомната бомба е на нивото на миналогодишния лауреат "Всичко навсякъде наведнъж", заслужил също 7 статуетки. Но разпределението беше достойно и в останалите категории.
Втори, донякъде изненадващо, се нареди "Клети създания" на Йоргос Лантимос - смел и предизвикателен филм, който спечели за грим и прически, дизайн на продукция, костюми и главна женска роля. Последното е изненадата на церемонията, тъй като фаворит в тази категория до последно бе Лили Гладстоун - с надеждата да стане първата индианка с "Оскар" (пък и Ема вече има един, за "Ла ла ленд"). Актрисата от "Убийците на цветната луна" вероятно е била най-разочарованият човек в театър "Долби" в края на вечерта. Коренното население на Америка трябваше да се задоволи с покани за шоуто и груповото музикално изпълнение на осейдж на сцената. А 81-годишният Скорсезе преглътна поредния горчив хап от Академията, след като неговият отличен с десет номинации филм остана с празни ръце. Същата съдба имаше и "Маестро" на Брадли Купър, със 7 номинации.
Касовият шампион на годината - "Барби", който излезе в един ден с "Опенхаймер" и през цялото време беше сочен като негов филмов близнак, остана с едничка статуетка. Били Айлиш и брат й Финиъс излязоха, изпяха What Was I Made For, а после и прибраха приза за най-добра песен. Това им се случва за втори път (след бондовския "Смъртта може да почака", 2022) и ги прави - съответно на 22 и 26 години - най-младите лауреати на по две награди "Оскар" в историята. Втора бе статуетката и на победителя за оригинална музика - Лудвиг Гьорансон ("Опенхаймер"), преди това печелил за "Черната пантера". Чудесно попя, но награда не получи Райън Гослинг, който излезе за I'm Just Can в яркорозово ламе и под акомпанимента на Слаш.
YouTubeВодещ на вечерта бе Джими Кимъл, комуто тази чест се пада за четвърти път. Шегите му бяха предимно с актьорите в залата и техните филми, и доста обрани. Единственото политическо послание, което си позволи, беше да нахейти Доналд Тръмп, който в своята социална мрежа Truth Social го нарече най-лош водещ в историята на "Оскарите". Кимъл припомни най-драматичния момент в последните години - церемонията през 2022-ра, когато Уил Смит зашлеви шамар на водещия Крис Рок. "Ако някой в този театър извърши акт на насилие по време на шоуто, той ще бъде награден с "Оскар" за най-добър актьор и ще получи правото на 19-минутна реч", пошегува се той с факта, че Смит наистина стана лауреат на награда минути след инцидента. Кимъл взе на подбив и голямата продължителност на съвременните филми: "Средната дължина на десетте претенденти за най-добър филм е 2 ч. 23 минути. Това е половин час повече, отколкото преди три години. Когато отидох да гледам "Убийците на цветната луна", трябваше да си прехвърля пощата на адреса на киното. Толкова е дълъг, че за това време можеш да стигнеш до Оклахома и да разкриеш убийствата сам."
Четириногата звезда на церемонията - кучето Меси от "Анатомия на едно падане", което стоически издържа тричасовата церемония, също бе обект на майтап. "Не съм виждал френски актьор да повръща така от Жерар Депардийо насам", похвали Джими изпълнението на бордър колито в лауреата на "Златна палма".
Първата награда на вечерта съгласно всички очаквания отиде у Да'вайн Джой Рандолф, която бурно се разплака. Нейният приз остана и единствен за "Заседнали", филм с пет номинации в най-престижните категории, който бе обвинен в сценарно плагиатство часове преди церемонията. Афроамериканците реализираха своята квота и с наградата за адаптиран сценарий на "Американска литература" в лицето на дебютанта Корд Джеферсън.
В категорията за оригинален сценарий наблюдавахме рядък победител - френски филм. "Анатомия на едно падане", написан от съпрузите Жустин Трие и Артюр Арари, се състезаваше и за най-добър филм и главна женска роля на Сандра Хюлер.
Щастлив избор направи Академията в раздела за пълнометражна анимация - "Момчето и чаплата" на японското студио "Гибли" превъзмогна слабата холивудска конкуренция. 83-годишният ветеран Хаяо Миядзаки, за когото това е втори "Оскар" след "Отнесена от духовете", не можа да присъства на церемонията. Отсъстващ бе също Уес Андерсън, който няма особен шанс за статуетка с пълнометражните си филми, но спечели за най-добър късометражен игрален с "Чудната история на Хенри Шугър". При кратките анимации триумфира "Войната свърши! Вдъхновено от музиката на Джон и Йоко", като с авторите на сцената излезе и синът на музикалната двойка Шон Оно Ленън. Това бе първото от трите напомняния за вечерта, че по света и в тази празнична нощ продължават да бушуват войни.
"Оскар" за най-добър документален филм отнесе "20 дни в Мариупол" - репортажен разказ за първите дни на войната в Украйна. "Това е първият "Оскар" в историята на Украйна, и за мен е чест", каза режисьорът Мстислав Чернов. "Но може би съм и първият режисьор на тази сцена, който ще каже, че би предпочел никога да не е правил този филм. Бих искал да мога да заменя наградата с това Русия никога да не е нападала Украйна, да не е убивала хиляди украинци, да не е окупирала нашите градове.". Слава Украини, завърши неговото въздействащо слово.
Кадри и част от реч на Алексей Навални, филмът за когото стана стана лауреат на миналогодишния "Оскар" в същата категория, пък поведоха сегмента In Memoriam на церемонията, отдаващ почит на отишлите си през изминалата година. Навални бе убит през февруари в руски затвор, а пък след него се заредиха звездите от шоубизнеса, с които се простихме - Тина Търнър, Матю Пери, Джейн Бъркин, Хари Белафонте, Гленда Джаксън..., на фона на изпълнение на Time of Say Goodbye от Андреа Бочели.
Сред тези мрачни тонове най-забавната част от церемонията дойде с категорията за костюми, която Джон Сина излезе да обяви... само по джапанки, прикрил мъжеството си с плик с името на победителя. Каскадата бе цитат към миг от церемонията точно преди 50 години, когато гол мъж се втурва на сцената пред очите на смаяната Елизабет Тейлър.
А наградата взе Холи Уодингтън за разкошните буфан ръкави, създадени за "Клети създания". Бароково-викторианската визия във филма на Лантимос спечели и за грим и декори. Ема Стоун прие своята статуетка очарователно паникьосана - дали заради признанието, дали заради скъсания цип на роклята си? Нововъведение бе във всяка от четирите актьорски категории номинантите да бъдат представяни от петорка именити свои колеги, вече печелили "Оскар".
За най-добър чуждестранен филм бе избран смразяващият разказ за Холокоста "Зона на интерес" (британска продукция, но с диалог на немски), а в тази изненадващо разнообразна откъм националност и език на продукциите церемония той спечели и "Оскар" за звук. Още един японски филм - "Годзила минус едно", донесе първата Академична награда в 70-годишната история на морското чудовище, мутирало след ядрен взрив. 37-ият филм за Годзила бе удостоен за най-добри визуални ефекти в конкуренцията на четири холивудски продукции.
Атомната тема доминираше във финала на церемонията, в който повечето награди бяха връчени на "Опенхаймер". След сигурния фаворит за поддържаща мъжка роля Робърт Дауни джуниър ("Искам да благодаря на ужасното си детство и на Академията, в този ред"), филмът донесе и отличието за водещ актьор на Килиън Мърфи. "Направихме филм за мъжа, който създаде атомната бомба, и за добро или лошо, ние живеем в света на Опенхаймер. Бих искал да посветя тази награда на миротворците", коментира ирландецът.
"Опенхаймер" спечели категорично и статуетките за монтаж (Дженифър Лейм) и операторско майсторство (Хойте ван Хойтема), връчена от красавицата Зендая. Стивън Спилбърг лично поднесе на Кристофър Нолан "Оскар" за най-добър режисьор, три десетилетия след като той получи своя също с филм за събития от Втората световна война. "Филмите са на малко повече от сто години. Не знаем къде ще ни отведе това невероятно пътешествие оттук нататък. Но да знам, че ме смятате за значима част от него, означава всичко за мен", каза Нолан.
Ал Пачино сложи точката на церемонията, връчвайки "Оскар" за най-добър филм на "Опенхаймер".
