Любимата на няколко поколения българска актриса Татяна Лолова почина на 87-годишна възраст. Тя е била приета с COVID-19 в "Пирогов" на 6 март. Коронавирусната инфекция е преодоляна бързо, но последствията били твърде тежки. Актрисата е издъхнала снощи.
Сбогуването с голямата актриса ще бъде на 26 март, петък, от 11 до 13 ч. в Сатиричния театър, където ще бъде поставен неин портрет и книга за съболезнования. Поклонението пред тленните ѝ останки ще се състои в тесен семеен кръг.
Известна главно с комедийните си превъплъщения на театралната сцена, в киното и по телевизията, Лолова бе един от последните представители на златното поколение български актьори. Сега тя се присъедини към небесната трупа, където вече я очакваха Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Никола Анастасов. Светла ѝ памет!
Татяна Лолова е родена е на 10 февруари 1934 г. в София, в семейство на счетоводител и майка от руско-украински произход. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. В класа на професор Стефан Сърчаджиев е заедно с други бъдещи звезди като Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов.
Кариерата ѝ започва през 1955 г. в русенския драматичен театър "Сава Огнянов". През 1957 г. тя става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където остава без прекъсване следващите две десетилетия.
Следват 12 години, през които се изявява на сцената на театър „София“, а през 1989-а се завръща отново в Сатирата. През новия век играеше често и в „Театър 199“, като в продължение на 10 години направи повече от 300 представления със спектакъла Duende, по текстове на Лорка, Румяна Апостолова и др. На ул. „Раковски“, на Стената на театралната слава пред входа на „199“ има неин шарж и отпечатъци от ръцете ѝ.
След като първата ѝ книга „1/2 живот“ натрупа 7 издания, през 2019 г. Лолова издаде втората си книга със спомени „Дневници & делници“, откъси от която четеше и разказваше пред публика в най-добрите традиции на стенд-ъп комедията, с чести отклонения и изненадващи импровизации. В това отношение тя имаше невероятни умения и никога се пестеше - защото обичаше сцената, всяка сцена.
Веднъж на представяне на друга книга, няколко души станаха свидетели как Лолова изнесе на тясното стълбище в резиденцията на ирландския посланик мини спектакъл, с който направо взе акъла на дипломата. Лолова започна с „Език свещен на моите деди…“ и го каза така, че макар и да не знаеше български, дипломатът разбра какво е имал предвид Вазов.
Винаги, когато се изправеше пред публика, било за представяне на книга, получаване на награда, или за нещо друго, всички знаеха, че престои незабравимо изживяване под формата на хумористичен, обикновено много личен, непредсказуем и самоироничен монолог.
На 12 октомври 2019 г., в препълнения с публика клуб „Перото“ в НДК, Татяна Лолова превърна представянето на книгата си „Дневници & делници“ в незабравим моноспектакъл. Същото се случи и няколко месеца по-рано, през април в Сатиричния театър. Там Лолова получи голямото отличие за цялостно творчество на театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон“.
Актрисата е носител и на най-голямото отличие на министерството на културата — „Златен век“ със златен печат на Цар Симеон Велики и грамота за принос към българското изкуство и култура и за тяхното популяризиране. Лолова е печелила наградите за конкретни роли, става „заслужил артист" още през 1963-та, „народен“ през 1986-а, награждавана е с орден "Кирил и Методий" III степен, "Аскеер", орден "Стара планина"... Предстои да получи и още една награда — "Икар" за цялостно творчество. Това щеше да бъде обявено официално тази събота, заедно с номинациите, съобщи председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев. Планирано е било наградата да бъде връчена на великата актриса. Предстои да бъде гласувано тя да й бъде присъдена, въпреки кончината й.
***
"Мечтая да имам черен тоалет и някакъв страхотен текст, който да е много трагичен!
Всъщност да не е много тъжен, да има и закачка. Може да има и нещо малко жизнерадостно! Да весели, да те води към танц, към песен, да показва развитието на целия човешки живот – от започването му до старостта…
Не знам кой ще напише този текст и дали ще се сбъдне тази ми мечта, но пък е хубаво да не се сбъдват всичките ти мечти.
Нека остане и нещо несбъднато.
Много бих се радвала, ако мога да направя нещо специално. Не знам как ще се казва, но искам хората да забравят мига…
Защото съм АЗ!
Жена ли съм, мъж ли съм, Татяна Лолова ли съм, актриса ли съм, човек ли съм, от Космоса ли съм…
Но да изпитат удоволствие, като ме гледат и слушат.
Заслужава си да направиш едно такова нещо, да зарадваш другите… Много е трудно…"