Медия без
политическа реклама

Банките не бързат да отпускат безлихвени кредити

Редица условия лишават голяма част от самоосигуряващите се и работниците в неплатен отпуск от подкрепата

27 Апр. 2020
Илияна Кирилова

Търговските банки не бързат да се включат в антикризисната програма за отпускане на безлихвени кредити, гарантирани от Българската банка за развитие с 200 млн. лв., отпуснати от държавата. Преди две седмици ББР отправи покана към трезорите да заявят участие в мярката, но до момента само четири са сключили договори. Това са Общинска банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк и Първа инвестиционна банка.

Реално една единствена банка от днес, 27 април, започва да изпълнява програмата – Общинска банка. Т.е. да приема молби за безлихвени заеми от граждани, излезли в неплатен отпуск вследствие на пандемията и обявяването на извънредното положение, както и от самоосигуряващи се лица, прекъснали дейност или с поне 20% спад на приходите през първото тримесечие.

Тези две групи може да получат до 4500 лв. заем, теглен наведнъж или на три транша от 1500 лв., с гратисен период на погасяване от 6 до 24 месеца. Такси и обезпечения не се дължат, както и не се дължат такси, ако безлихвеният заем бъде предсрочно погасен. 

След сряда, 29 април, ще бъде възможно да се кандидатства по програмата и в Инвестбанк. От 4 май документи ще разглежда Интернешънъл Асет Банк, а от 5 май - Първа инвестиционна банка. Засега няма информация кога останалите търговски банки ще сключат споразумения с ББР и реално ще започнат да отпускат безлихвени кредити. Преди седмица ББР съобщи, че 12 банки са проявили интерес.

Възможно е банките да не бързат с безлихвените кредити, защото кадидатстването е до 31 декември 2020 г. За хората, останали без доходи още в началото на коронакризата, обаче всеки ден е от значение.

Вече има много забележки относно условията, които ББР поставя по тази програма, и които значително ще пресеят кандидатите за безлихвени кредити. Така например голяма част от самоосигуряващите се нямат достъп до мярката. От нея ще могат да се възползват само самонаетите, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и нямат никакви други доходи. Така се изключват едноличните търговци и земеделските производители.

Едно от недоволството на самонаетите е, че като критерий се поставя доказване на спад на приходите през първото тримесечие на 2020 г. спрямо първото тримесечие спрямо 2019 г. Пандемията ни застигна във втората половина на март, затова притесненията са, че ако първите два месеца на годината – януари и февруари, са били по-силни от миналогодишните, самонаетите няма да попаднат в групата за подпомагане. Финансовият министър Владислав Горанов тези дни даде заявка, че може да се помисли за корекция на отчетния период, но дали ще се случи, не е ясно.

Друго условие, което лишава част от свободните професии от безлихвен заем, е декларирането, че лицата не се възползват и от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица след обявяване на извънредното положение. Това означава, че се изключват свободните артисти, които ще получат минимална заплата за три месеца, както и самотните родители в неплатен отпуск, получили социална помощ за гледане на децата си.

Лицата, които полагат труд само с граждански договор, ако не са осигурени на друго основание, също не попадат в обхвата на имащите право на безлихвен кредит.

Дори и за работещите на трудов договор в неплатен отпуск има условия-капани. Първо, те трябва да имат поне 6 месеца работа по трудовиправоотношения. Освен това трябва да са с платени осигурителни вноски. Възможно е да се окаже, че работодателят в последните месеци е начислявал, но не е внасял осигуровките в НАП. Не е ясно в този случай дали работещите губят правото да се включат в програмата. 

Освен това работещите трябва да представят декларация, че ще се върнат на същата работа след изтичане на неплатения отпуск. Ако бъдат съкратени, не е ясно дали носят отговорност за това, че декларираното не се е изпълнило. Нещо повече, кандидатът за безлихвен кредит трябва да подаде и декларация, че фирмата или предприятието временно е спряло работа или е намалило дейност като последица от пандемията. Това е излишна бюрокрация, която единствено утежнява кандидатстването.

И още нещо - в условията на програмата, поставени от ББР, не е изрично посочено, че кандидатите за безлихвени заеми не трябва да имат лоша кредитна история. Дали това е така, защото се подразбира, че няма как на нередовен кредитополучател да се даде нов заем? Или се оставя на търговските банки сами да преценяват да допуснат или не до безлихвено кредитиране кандидати, които фигурират с просрочия в Централния кредитен регистър.

ИЗИСКВАНИЯ

Относно лицата на трудов договор:

  • Да са преустановили полагането на възмезден труд за работодателя си и да са в неплатен отпуск като следствие от пандемията;
  • Да са страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца преди излизането в неплатен отпуск;
  • Да не получават възнаграждение по други трудови правоотношения;
  • Да имат отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск.

Относно самоосигуряващите се лица:

  • Да са прекъснали дейността, която извършват като самоосигуряващи се лица и/или търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г., като резултат от пандемията;
  • Да не получават възнаграждение по други правоотношения.

И за двете категории:

  • Кандидатите трябва да са с платени осигурителни вноски и да могат да възобновят упражняването на своята дейност (ще се върнат на същата работа) след прекратяване на неплатения отпуск.

КОМПЕНСАЦИИ

Вместо безлихвени кредити от КТ Подкрепа настояват работещите в неплатен отпуск от индустрията да получават компенсации.  В писмо до министрите на финансите и социалната политика - Владислав Горанов и Деница Сачева, те предлагат тези компенсации да се изчисляват пропорционално на дните в неплатен отпуск на база минималната работна заплата. Синдикалистите предлагат от фонд "Безработица" на НОИ да се изплащат компенсации и на работещите на непълно работно време, които да допълват възнагражденията им в кризата.

Предложението е, ако заплатата е до 800 лева, компенсацията да я покрива напълно, а ако е до 1 500 лева - да се допълват 80% от нея.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата