Безплатното саниране спира от април догодина, като държавата ще отпуска субсидия до 80%. Това става ясно от Националния план за възстановяване и развитие, където ще бъде преместена Националната програма за енергийно обновление на многофамилни жилищни сгради. За нея е отделен огромен ресурс от 1,2 млрд. лв., а за обществените здания има предвидени 370 млн. лв. Изискването за жилищните сгради е да бъде постигнат по-висок клас на енергопотребление - минимум „В“, включително чрез използването на ВЕИ, там където е технически изпълнимо и икономически изгодно.
Моделът, който ще се използва за финансова помощ е разделен в две групи с различно финансиране. Първата обхваща периода на кандидатстване от юли 2022 г. до март 2023 г. Втората - от април до декември 2023 г. Основната разлика между двете групи е делът на финансиране - при първата той възлиза на 100%, при втората е до 80%, с поне 20% самоучастие на собствениците на имотите. По данни на строителното министерство има
над 3000 чакащи блокове по недовършената още програма
за държавно саниране. За това е много вероятно повечето от тях да се наредят на опашката за първата група.
От последния одобрен от правителството доклад на МРРБ за напредъка на въпросната програма през 2021 г. субсидираното изцяло от държавата саниране става ясно, че почти по 15 000 лв. на апартамент излязло на хазната това начинание. От май 2015 г., когато тръгна програмата до края на миналата година изплатените средства са малко над 1,946 млрд. лв., а апартаментите в обновените блокове 129 882. Така на всяко отделно жилище се падат по 14 984 лв. В доклада обаче е
пропусната сумата за миналата година.
Пак в него, в точката „Финансово икономически резултати“ се посочват само парите изхарчени от началото на програмата. От одобрения от МС документ става ясно и, че през 2021 г. са обновени общо 17 многофамилни сгради с 1414 жилища в тях. Най-много са в област Добрич (4 сгради), следвана от София, Плевен, Сливен и Варна - по 3 и Видин само с една. От старта на програмата през 2015 г. до края на 2021 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1939. Докладът планира през 2022 г. да бъдат обновени още 29 сгради в страната на обща стойност над 24,55 млн. лв. В поискана допълнително информация от строителното министерство отговориха за "Сега", че за изминалата 2021 г. МРРБ е възстановило на държавната Българска банка за развитие (ББР), която кредитира санирането, обща сума в размер на 54 692 072,68 лева, касаеща 53 обновени жилищни сгради.
Редно е да припомним как през последните 6 години програмата за държавното саниране стана една от емблемите на източване на обществени средства. През май 2021 г. Мая Манолова, председател на парламентарната комисия, която разследваше управлението на ГЕРБ пресметна, че от санирането са откраднати около 800 млн. лв. Една от схемите е била
да се надписва квадратура и фиктивни ремонти на подземни части,
на сградите (мазета, абонатни станции за парното и т .н.), както и калкулиране на измислени "непредвидени" разходи. На всичкото отгоре класът на енергопотребление постигнат от държавното саниране е „С“, а по Плана за развитие се залага по-високият „В“.
В сегашната програма принципът бе „който предвари“ и изобщо не се вземаше много-много под внимание социалния статус на болшинството от живеещите в съответната сграда. В повечето други страни в Европа средствата от подобни донорски програми за саниране се насочват основно към блоковете населени с бедни хора или за сградите със социални жилища. Да не забравяме обаче, че там
има дефиниция за енергийна бедност, докато у нас все още я няма.
Например първото официално определение, възприето от Обединеното кралство, за енергийна бедност е, когато повече от 10% от разходите на домакинство отиват за плащането на енергийни сметки. В Националния план единствено е записано как тепърва ще се разработва на дефиниция и критерии за енергийна бедност за домакинствата в Закона за енергетиката за целите на либерализацията на пазара и финансирането на проекти за енергийна ефективност.
