Бившият служебен зам.-министър на земеделието Тодор Джиков осъмна с обрана слънчогледова нива в района на Ихтиман. Пред БНР той алармира, че това не е частен случай, а масово явление от години.
"Аз се занимавам със земеделие от 2001 г. и вече 23 години това се случва ежегодно, даже бих казал, че това е ежедневие. Обидно е, болно е. Не мога да си обясня как така държава, която има желание да влиза в Шенген и в еврозоната, всяка година вдига жандармерията да си охранява черешови градини, лозови насаждения, земеделска продукция. Как така 30 години депутати, политици, управляващи не намериха механизъм, по който да спрат тази вакханалия?", коментира Джиков.
Той сподели, че в началото е подавал сигнали в полицията и в министерството на земеделието, "но идва момент, в който на човек му писва, защото нищо не се случва и няма възмездие".
Джиков очерта три вида нарушения. Едните се извършват от роми, които безпрепятствено крадат земеделска продукция, за да я продават и да се облагодетелстват. Наред с тях са набезите на животни, пуснати по нивите от стопани, които не се грижат за тях, но взимат сериозни субсидии. Трети са некоректни животновъди, които обират чуждата земеделска продукция за храна на животните си.
Регистрираните кражби на земеделска продукция за последните години са около 6000 всяка година, като разкриваемостта е близо 50%, посочи Тодор Джиков, който е и глолям картофопроизводител.
По думите му полицията задържа нарушителите, кметът на съответното населено място им налага санкции от 100-200 лв., но няма никаква събираемост. "Абсолютната безнаказаност на практика води до това положение, че ние вече сме свикнали и всички земеделски производители отписваме поне 5% от нашата земеделска продукция заради посегателство", каза бившият зам.-министър. Затова и на много места земедерските стопани се организират в отряди или наемат частни охранителни фирми да пазят насажденията. В планинските региони обаче, където нивите са силно разпокъсани, това е трудно и излиза скъпо, защото изисква наемане на повече пазачи.
Джиков не посочи какви финансиви загуби претърпява от кражбата на земеделска продукция. Според него по-големият проблем е "болката и безсилието" от това, че нарушителите остават ненаказани дори да бъдат разкрити.
Неговата препоръка е глобите за нарушителите да се завишат, защото сега са по 100-150 лв., а селските стопани да бъдат проверявани за неплатени актове преди да получат агросубсидии. Превентавна мярка би било спирането на субсидии за животновъди, което не се грижат за животните си и ги пускат безконтролно да пасат и тъпчат чужди ниви.