Работодателските организации се възпротивиха на намеренията на финансовия министър Асен Василев да въведе със закона за бюджета за 2023 г. задължение всички фирми с персонал над 50 души да изплащат заплатите на служителите си само по банков път.
Темата е обсъждана многократно през последните години като мярка срещу неформалната заетост и неплащането на данъци и осигуровки. Работодателските организации обаче са скептични, че това ще изсветли икономиката и ще преустанови проблема "заплати в плик". За сметка на това работещите в малките населени места и в сектори като селското стопанство силно ще бъдат затруднени да изтеглят парите си от банковите сметки и да плащат с карта в магазина.
Според АИКБ с подобна мярка няма да секне порочната практика работници да слючват трудов договор с фирмата официално на по-ниско възнаграждение от договореното и то да се превежда по банков път, а разликата до договорения размер да се плаща под масата.
От БСК предупреждават, че преди да се задължат фирмите да превеждат заплати само по банков път, трябва да бъде осигурена необходимата инфраструктура в цялата страна – банкомати и в най-малките населени места, ПОС-устройства в магазини и доставчици на услуги, както и интернет свързаност.
ЗА ПО-НИСКИ БАНКОВИ ТАКСИ
Не на последно място призивът на работодателските организации е за по-достъпни, т.е. по-ниски банкови такси както за наетите лица, така и за търговците.
Справка в тарифите на банките показва, че месечната такса за обслужване на сметка, обвързана с дебитна карта, в преобладаващите случаи е около 3 лева. Освен това при всяко теглене от бакомат на банката-издател на картата се начислява минимум 0.30 лв. такса, а ако устройството е на друга банка - минимум 1.30 лв. Повечето големи банки у нас въведоха далеч по-големи такси при ползване на банкомат - процент от теглената сума. Например в банката с най-много клонове в страната - ДСК, този процент е 0.12%, ако банкоматът е на ДСК - т.е. банката прибира 1.20 лв. за изтеглена сума от 1000 лв. За теглене от чужди устройства - таксата е 0.17% или 1.70 лв. за 1000 лв.
От АИКБ директно предлагат, ако преводът на заплатите стане със закон задължително по банков път, то банковите плащания трябва бъдат безплатни или банковите такси да са символични. "В противен случай това е осигуряване на допълнителни приходи и печалби на банките в България", подчертават от АИКБ.
В момента банките предлагат намалена тарифа за пенсионерите, които получават пенсиите по банкова път. Но и тези такси са високи и постоянно растат през последните години на фона на най-ниските пенсии в страната. Така например всеки месец се начислява такса обслужване на пенсионерска дебитна карта, която варира между 1.50 и 1.90 лв. Начисляват се и по 30 ст. за теглене на суми, не е спестена и таксата от 1.50 лв. само за проверката на наличност по картата.
И ДИВИДЕНТИТЕ САМО ПО БАНКОВИ СМЕТКИ
Бизнесът негодува и срещу намерението на Василев да задължи всички дивиденти да се изплащат по банков път. Това също се прави с цел срещу фиктивно раздаване на дивиденти, които после отиват за разплащане на заплати под масата, без осигуровки и данъци.
Подобна мярка ще създаде значителни трудности за предприятия с десетки хиляди акционери като например бившите приватизационни фондове и други публични компании, предупреди АИКБ. Практиката в момента е да се сключи договор с банка, която се ангажира да плати в брой на каса дивидент на всеки акционер на компанията, включен в акционерната книга. Много от акционерите на тези предприятия нямат банкови сметки, а дори и да имат, предприятията не разполагат с информация за номера на банковите им сметки. Често тези акционери притежават няколко акции и размерът на дивидента е възможно да е по-нисък от банковата такса за нареждане на банков превод за плащането. Затова от АИКБ настояват да се постави "праг на същественост", под който дивиденти може да се изплащат на ръка.
От БСК дават подобен пример със земеделските кооперации с голям членски състав (над 50-100 член-кооператора), където дивиденти често са до 50 лева годишно. В повечето случаи тези суми се изплащат лично на всеки член-кооператор, тъй като те живеят в населеното място, където функционира кооперацията. Ако трябва съответната кооперация да прави 50-100 отделни банкови транзакции, то таксите за превод в някои случаи могат да се окажат по-големи от дивидентите. Освен това масово става въпрос за възрастни член-кооператори без банкови сметки, за които ще е затруднение да разкрият сметки, а липсата на банкомати в селските райони ще затрудни използването на тези суми, колкото и да са минимални.
Същият проблем се очертава и за наетите служители и работници в кооперациите и кооперативните съюзи. В Централния кооперативен съюз (ЦКС) има 601 кооперации, 28 кооперативни съюза, 44 кооперативни търговски дружества, повече от 100 000 член-кооператори и близо 5000 заети. "В България оперират немалко предприятия, които имат персонал от 50 или повече души, чиито седалища се намират в малки населени места без банкомат и търговски обекти с ПОС-терминали. Това би затруднило работещите в тези предприятия, те ще бъдат натоварени с допълнителни разходи и за транспорт до населено място с банкомат, посочват от БСК.
ПРОБЛЕМ ЗА СЕЗОННАТА ЗАЕТОСТ
Друга специфична дейност, която може да пострада, са регистрираните земеделски стопани, както и на предприятията - производители и преработватели на селскостопанска продукция, която изисква краткосрочно наемане на голям брой работници за събиране на реколтата. Поради спецификата и сезонния характер на тази дейност в Кодекса на труда беше установена възможност за сключване на еднодневни трудови договори за краткотрайна, сезонна селскостопанска работа. Трудовото възнаграждение по тези договори се изплаща лично на работника срещу разписка за получената в брой сума в края на работния ден. Икономически необосновано е въвеждането на изискване тези работодатели да реализират допълнителни разходи за извършване на множество банкови преводи на малки суми, от една страна, а от друга, това би означавало някои от работниците, които нямат разкрити банкови сметки, да бъдат задължени да открият такива на свое име, което от своя страна ще ги обремени с допълнителни и ненужни разходи. Всички тези последици ще доведат до допълнителен отлив на сезонните работници в селското стопанство, което и без това изпитва трудности в осигуряването на работна ръка.