Не може да се постигнат по-благоприятни условия в 13-годишния договор за природен газ с Турция без политическа намеса. Това се разбра от вчерашното изслушване на изпълнителния директор на държавното дружество "Булгаргаз" Деница Златева във временната парламентарна комисия, която проучва споразумението с турската държавна енергийна компания "Боташ".
Договорът беше сключен между "Булгаргаз" и "Боташ" в началото на 2023 г. Тогава управляваше служебното правителство на президента Румен Радев. С него българският газов доставчик получи достъп до турските терминали за втечнен газ, както и до газопреносната система на страната, които са оперирани от турската компания. Целта беше да се гарантира, че когато България закупи втечнен газ, може да използва турската газова инфраструктура, за да го регазифицира, съхранява и транспортира.
Радев и служебният му кабинет представиха споразумението като гаранция за енергийната сигурност на България след спирането на руския газ. Управляващите след Радев обаче твърдят, че то е неизгодно заради дългия му срок и таксите, които "Булгаргаз" трябва да плаща на "Боташ". Сделката беше подхваната и от Европейската комисия, която я проверява за евентуално нарушение на правилата в областта на конкуренцията.
Условията по договора станаха повод за тежко пререкание между депутатите от временната комисия и бившия служебен министър Росен Христов, който управляваше енергийното министерство при сключването му. Вчера раздорите продължиха, но този път депутатите се фокусираха върху шефа на "Булгаргаз" Деница Златева. Всъщност, държавната компания носи отговорност за споразумението - все пак става въпрос за договор между две търговски дружества в България и Турция.
В очакване на политическа намеса
От обясненията на Златева се разбра, че в момента "Булгаргаз" преговаря с "Боташ" за нови, по-благоприятни за българската страна условия. Проблемът, както твърди Златева, е, че турската компания настоява за неща, които българското дружество няма правомощията да предостави. "Преговорите с "Боташ" бяха водени основно на политическо равнище. За да има успех, трябва да имаме сериозна политическа подкрепа и иницииране на разговори на политическо равнище", подчерта тя. Така на практика Златева поиска политиците в българския парламент да се намесят в казуса.
По думите ѝ, турската страна е склонна да направи компромис за срока на договора. Не така обаче стоят нещата по другите важни елементи на споразумението - цената, която "Булгаргаз" плаща (почти половин милион долара дневно, по данни на комисията – бел.а.), както и количествата, за които сме резервирали място в турските газови терминали. По тези въпроси "Боташ" засега не отстъпва. Турската компания дори не приема цената да се разбие на компоненти (например, капацитет и пренос – бел.а.), които да се договорят поотделно, което означава, че плащаме една обща твърда такса.
Къде е министърът на енергетиката
За предоговаряне на условията говори пред депутатите и настоящият енергиен министър Румен Радев. Той открои няколко направления, по които да се работи - да се оптимизира капацитетът, който българската страна е резервирала; да се променят дневната такса, която плащаме, и срокът на договора; да се уточнят наново неустойките при неизпълнение, защото такива към момента ще дължи само "Булгаргаз", не и "Боташ".
Радев обаче изобщо не спомена нищо за политическия момент в целия казус, както направи Златева. Вместо това говореше, че в споразуменията между търговските дружества не бива да се намесват държавни органи като министъра.
Обвинения и съмнения
Депутатът от "Възраждане" Йордан Тодоров поиска да узнае защо Радев не търси отговорност на ръководството на "Булгаргаз" за договора. На този въпрос министърът така и не даде еднозначен отговор. Не каза нищо и когато Александър Вълчев от ИТН го попита дали има доверие на ръководството на държавното дружество.
На въпрос на шефа на комисията Жечо Станков за участието на Росен Христов в преговорите, Златева разказа, че последният кръг от разговорите се е провел в Истанбул и тогава бившият министър е парафирал първоначалния вариант на споразумението. Това е станало в отсъствието на представители на "Булгаргаз", твърдеше тя. Това предизвика ахвания и възклицания от депутатите.
И днес продължиха споровете дали "Булгаргаз" е станал агент на "Боташ" на българския пазар. Депутатите твърдяха, че договорът позволява на турската компания да поиска от българския си партньор да пренесе газ във всяка точка на газопреносната ни мрежа срещу ниска такса. Според Александър Вълчев така се позволява на "Боташ" да подбие цените и да овладее българския пазар. "Не продаваме газ от името и за сметка на "Боташ", декларира Златева. Тя твърдеше, че до момента турската страна не е продала нищо у нас, а само е поискала пренос на количества до съседна страна. Но не оспори твърденията на депутатите, че "Боташ" се намира в привилегировано положение.
Тишина за "Газпром"
Йордан Тодоров се поинтересува от финансовите отношения между "Булгаргаз" и "Газпром". Златева обаче го прекъсна и го призова да обсъдят темата в офиса на българското дружество. Мотивът ѝ беше, че ако се стигне до съдебен спор с руската компания, всички публични коментари могат да станат част от делото. Тя спомена също, че "Булгаргаз" е ангажирала правна кантора, която да проучи и анализира различните аспекти на отношенията с руския газов гигант.
