Директните плащания за земеделските производители у нас ще се запазят и дори леко ще се увеличат след въвеждането на новата селскостопанска политика в Евросъюза, съобщи земеделското министерство, цитирано от БНТ.
Причината за тази тенденция е, че през следващите години ще има сближаване на размера на субсидиите между старите и новите страни-членки на Евросъюза. И тъй като досега субсидии за българското земеделие бяха сравнително ниски, в рамките на новата селскостопанска политика България очаква леко увеличение на бюджета за земеделие от 5,4 на 5,6 млрд. евро (т.е. - с €200 млн. повече).
Страната ни обаче ще настоява не само за по-големи плащания за земеделските стопани, но и запазване и дори увеличаване на обвързаната подкрепа, специално за секторите "Животновъдство" и "Плодове и зеленчуци". В тях работят 38,5% от всички заети в селското стопанство у нас. А, по данни на земеделското министерство, в тези два сектора стопанствата са предимно малки и средни. За да бъдат конкурентноспособни, те имат нужда от финансово подпомагане.
"Затова нашата категорична позиция е запазването на обвързаната подкрепа. Дори имаме и по- амбициозни искания - тя да бъде увеличена. Но запазването й е жизнения минимум, който на нас ни е необходим", казва Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите.
Ако България допусне намаляване на парите за животновъдите, от това ще пострадат над 13 000 фермери в сектора, които отглеждат крави, биволи, кози и овце. Според браншовите асоциации страната ни трябва да защити обвързаната подкрепа. В противен случай, според Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, "Много хора ще се откажат от този труден бизнес защото създаването на работни места не е никак лесно в момента у нас. С всяка година се променят условията. Така че, ако се стигне до намаляване на обвързаната подкрепа, ще се закрият много работни места в България"
Все още се дискутира дали да има таван на плащанията за декар обработваема площ. България поддържа позицията, че всяка страна доброволно трябва да решава дали да поставя лимит. Според браншовите организации, не трябва да допускаме намаляване на тавана, защото това ще се отрази пагубно на земеделието.
"Площите, които са разработени с много средства и труд ще бъдат изоставени защото ще се въведат ограничения в средствата на всеки земеделец и това ще доведе до изкуствено раздробяване на земята и изоставяне на площи, които са по-малко плодородни", добавя Стайков.
Най-важното според министър Танева пък е през следващите години да защитим мерки, които ще осигурят устойчиво развитие на земеделските стопанства, модернизацията им и по-добър живот в селските райони.
"И всичко това трябва да го постигнем в аспекта по начин щадящ околната среда ,запазване на биоразнообразието, запазване на почвените ресурси и на всичко, което би гарантирало на обществото по здравословен начин на живот и храна, която осигурява по-добро здраве на потребителите", добавя министър Танева.
Според нея като цяло България е готова с позицията си за бъдещата селскостопанска политика и е в ритъм с европейския дебат по нея. Следващата седмица в Берлин ще се открие най-голямото събитие в областта на земеделието и храните за Европа - "Зелената седмица". Там предстоят срещи на земеделския министър Танева с нейни колеги, което на практика е продължение от дебата за правилата на новата селскостопанска политика.
