България не надскочи темата за санирането в пореден стратегически документ - Националния план за възстановяване и устойчивост, по който в следващите 5 години ще се изразходват извънредни 12,2 млрд. лв. европейско финансиране. За проекти за саниране на жилищни и публични сгради, както и за подобряване на ефективността на предприятия, ще отиде най-солидният дял финансиране - 3 млрд. лв. За страната ни се оказа много важно да подобри и системата за напояване с 848 млн. лв. предвидени инвестиции. На този фон за проекти за разгръщане на цифровата инфраструктура ще бъде инвестирана по-ниска сума - 806 млн. лв.
Това стана ясно от първото публично представяне на плана от вицепремиера Томислав Дончев. Презентацията и пълният набор от документи вече са налични на www.nextgeneration.bg.
България е групирала проектите в четири тематични области, обясни Томислав Дончев, като с най-голяма тежест и 37% от финансирането е темата "Зелена България". С почти 4,5 млрд. лв. тук се адресират предизвикателствата около зеления преход и кръговата икономика. На първо място трябва да се постави въпросът за енергийната ефективност на българските предприятия", коментира Дончев. Той обясни, че за енергийна ефективност на сградния фонд ще бъдат насочени общо 3 млрд. лв., като в сметката са включени възстановяване на програмата за енергийна ефективност на фамилни сгради с нови правила и санирането на голям брой публични сгради. В тази група с проекти подадат и средствата за подобряване на системата на напояване (848 млн. лв.), други 511 млн. ще бъдат инвестирани за дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор.
20% от наличните 12,2 млрд. лв. ще отидат за проекти в областта "Иновативна България". Голяма част от тези средства ще бъдат насочени към системата на образованието. "Първият голям проект е изготвянето на образователна STEM среда. В рамките на този проект ще бъдат изградени 1680 кабинета в същия брой училища. (650 млн. лв.). С други 712 млн. лв. ще бъде модернизирана материалната база на 750 училища и 450 детски градини. 410 млн. лв. ще бъдат инвестирани в програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация. 490 млн. лв. ще бъдат насочени към развитие на индустриални паркове и отсигуряване на инфарструктурната им свързаност", изтъкна Дончев.
22% е тежестта на приоритетът "Свързана България", по който ще се инвестират средства в цифрова и транспортна свързаност и местно развитие. Тук е заделен голям ресурс от 806 млн. лв. за разгръщане на цифровата инфраструктура. 1 млрд. лв. ще бъдат заделени за железниците - дигитализиране на трафика, системи за безопасност. 256 млн. лв. от този милиард ще отидат за закупуване на нов подвижен състав", обясни Томислав Дончев. Като част от темата е предвидено сериозно финансиране и на проекти за изграждане на ВиК канализация в малки агломерации от 2000 до 10000 жители - 575 млн. лв. финансиране. Според Дончев тези населени места изглеждат малки, но са изпаднали от всякакви други инстуремнти на финансиране.
2,5 млрд.лв. от пакета от 12,2 млрд. лв. отиват за проекти за подобряване на бизнес средата, социалното включване и здравеопазването - "Справедлива България". 1,2 млрд. лв. са предвидени за социалния сектор, в това число 755 млн. лв. за проекти за деинституционализация и грижа за възрастни хора и хора с увреждания. 607 млн. са заложени за подобряване на материалната база на държавни и общински болници. 150 млн. лв. ще бъдат дадени за дигитализация на регистрови данни на администрацията. 192 млн. лв. ще бъдат заделени за развитие на електронната идентификация.
"Министерствата разработиха над 100 проекта на обща стойност над два пъти стойността на плана. На някои проекти бяха редуцирани проектите, други отпаднаха. Това, което представям, не е окончателно. Това е покана за дискусия“, коментира Томислав Дончев. Той изтъкна, че извънредното финансиране дава уникална възможност на България да инвестира ежегодно в следващите 6 години по 2 млрд. лв. допълнително. Ако тези средства бъдат използвани разумно, това може да доведе до нова вълна на модернизация на страната, трябва да създадем предпоставки за устойчив растеж на икономиката, като адресираме и традиционни предизвикателства пред страната", коментира Дончев. Той механично изброи серия от реформи, които се адресират с плана, но не открои нито една от тях. Според изивсканията на ЕК планът трябва да е съобразен с отправяните към страната специфични препоръки, особено тези за 2019 и 2020 г.
Извън безвъзмездното финансиране по този механизъм България има право да ползва и до €4,549 млрд. заеми, като към момента страната ни не е взела решение дали ще се възползва от него.
КАКВИ СА ПРИОРИТЕТИТЕ СПОРЕД ЕК
Комисията препоръча 7 водещи области за насочване на инвестициите:
1. Powеr up - проекти за чисти технологии и насърчаване използването на възобновяеми източници.
2. Renovate - подобряване на енергийната ефективност на публични и частни сгради.
3. Recharge and Refuel - използването на чисти технологии в транспорта.
4. Connect - разрастване на покритието с широколентови услуги към всички региони и домакинства, включително оптични и 5G мрежи.
5. Modernise - дигитализация на публичната администрация и услуги, включително съдебна и здравна система.
6. Scale up - увеличаване на облачния капацитет за съхранение на данни на европейската индустрия и развитие на мощни и надеждни процесори
7. Reskill and upskill - адаптация на образователните системи към подкрепа на дигиталните умения и осигуряване на въвзможности за професионално обучение за всички възрасти.
ГЛЕДАЙТЕ ЗАПИС ОТ ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ТУК!
YouTube
